Тук ще намерите верните отговори на всички въпроси. Кликнете на заглавието на въпроса и решението ще се отвори.
След всеки въпрос има линк, който ще ви отведе към подробното видео решение с обяснения и определения на използваните термини.
За най-добра подготовка ви съветваме първо да решите матурата ТУК
и след това да проверите верните отговори и подробните решения
Първи модул
А) мезосистема – мускулната тъкан на сивия вълк
Б) мезосистема – група от индивиди на сивия вълк
В) микросистема – системите от органи на сивия вълк
Г) макросистема – белтъците кератини в козината на сивия вълк
РЕШЕНИЕ:
В контекста на биологията, мускулната тъкан на сивия вълк може да се разглежда като пример за мезосистема, ако под мезосистема разбираме специфична система или структура в организма, която включва множество взаимодействащи компоненти (в този случай мускулни клетки), работещи заедно за изпълнение на определени функции. Така тъканта представлява сложна структура, която изпълнява специфични функции в рамките на организма, което я прави важен компонент на биологичната организация.
А) китът и лястовицата
Б) мечката и таралежът
В) пепелянката и сома
Г) шаранът и жабата
РЕШЕНИЕ:
Въпросът е кое от изброените животни са хетеротермни (или променливотоплокръвни), което означава, че тяхната телесна температура може да варира в зависимост от външната температура. Хетеротермните животни могат временно да регулират телесната си температура по различен начин в различни ситуации, например по време на хибернация.
Китът и лястовицата (А) са хомеотермни (постояннотоплокръвни) животни, което означава, че те поддържат своята телесна температура постоянна, независимо от външната среда. Китовете като бозайници и лястовиците като птици принадлежат към групата на хомеотермните.
Мечката и таралежът (Б) са бозайници и обикновено се считат за хомеотермни, но те показват хетеротермно поведение по време на хибернация. През този период те могат значително да понижат своята метаболитна активност и телесна температура, което ги прави пример за хетеротермни животни в определени контексти.
Пепелянката и сома (В), както и шаранът и жабата (Г), са представители на студенокръвните (пойкилотермни) животни, които не могат активно да регулират своята телесна температура и тя се изменя с температурата на околната среда. Въпреки че техният метаболизъм и телесна температура могат да варират, те не показват същия тип активна регулация или временна хетеротермност, както мечките и таралежите по време на хибернация.
Следователно, най-подходящият отговор на въпроса е Б) мечката и таралежът, тъй като тези два вида могат да променят своята телесна температура в определени ситуации (като хибернация), което ги прави пример за хетеротермни животни в този контекст.
А) зимен дъб (горун)
Б) видовете дървета
В) гъбите и микроорганизмите
Г) растенията и животните
РЕШЕНИЕ:
В биологията, понятието “популация” описва група от индивиди от един и същ вид, които живеят в дадена територия и са способни да се размножават помежду си. Следователно, когато говорим за популация в контекста на широколистна гора, трябва да имаме предвид група от индивиди, които принадлежат към същия вид.
Анализираме всяка от предложените опции:
А) Зимен дъб (горун) – това е конкретен вид дърво. Група от всички индивиди на зимния дъб в дадена широколистна гора би представлявала популация, тъй като те са от един и същ вид и обитават обща територия.
Б) Видовете дървета – тази опция обхваща множество видове, а не индивиди от един вид. Следователно, тя не описва популация в строгия смисъл на биологичното определение.
В) Гъбите и микроорганизмите – подобно на Б), това са множество видове, които могат да включват много различни популации, но самите те не формират една популация.
Г) Растенията и животните – отново, това е твърде широка категория, която включва множество различни видове растения и животни, не представляващи единна популация.
Изхождайки от гореизложеното, правилният отговор на въпроса е:
А) зимен дъб (горун) – тъй като това е единствената опция, която описва група от индивиди на един и същ вид в дадена територия, отговаряща на определението за популация.
А) етажност
Б) продуктивност
В) полова структура
Г) възрастова структура
РЕШЕНИЕ:
Характеристиките на биоценозата включват различни аспекти на общността от организми, живеещи в определена екосистема. Морфологичната структура на биоценозата обикновено се отнася до визуалните и физическите аспекти на екосистемата, както и до начина, по който различните организми са разпределени в пространството.
А) Етажност – етажността е характерна особеност на морфологичната структура на биоценозата, тъй като тя описва разпределението на различните видове растения и животни в различни “етажи” или слоеве на екосистемата, като например в горите има подов етаж, храстовиден слой, подлесок и кронослоеве.
Б) Продуктивност – това е мера за способността на биоценозата да произвежда органично вещество. Въпреки че е важен аспект на екосистемите, продуктивността не е морфологична структура.
В) Полова структура – това е разпределението на индивидите по пол в популацията, което е важно за разбирането на динамиката на популацията, но не се счита за част от морфологичната структура на биоценозата.
Г) Възрастова структура – отнася се до разпределението на индивидите в популацията по възраст. Това е критичен аспект за популационната динамика, но не е пряко свързано с морфологичната структура на биоценозата.
Следователно, правилният отговор на въпроса за характерните особености на морфологичната структура на биоценозата е:
А) етажност – тъй като това описание най-добре отразява морфологичната структура и визуалното разположение на организмите в екосистемата.
А) мутуализъм
Б) неутрализъм
В) аменсализъм
Г) коменсализъм
РЕШЕНИЕ:
Взаимоотношението, при което един вид осигурява храна или убежище за друг вид, като самият той не се повлиява, се нарича коменсализъм. В този тип взаимоотношения, единият организъм (коменсалът) извлича полза, докато другият (домакинът) не е нито ползван, нито вреден от тази връзка. Пример за коменсализъм е отношението между акулите и реморите, където реморите се хранят с остатъци от храната на акулите, без да влияят негативно на акулите.
Следователно, правилният отговор на въпроса е:
Г) коменсализъм.
„Някои видове риби (от сем. Цихлиди) носят оплодения хайвер в устата си и със
своеобразни дъвкателни движения го преобръщат. Това осигурява на оплодените яйца
чиста вода и кислород.“
А) брачно
Б) социално
В) родителско
Г) хранително
РЕШЕНИЕ:
Описаното поведение в текста представлява В) родителско поведение. То е характерно за някои видове риби, които показват грижи за своето потомство. Носенето на оплодения хайвер в устата и действията за осигуряване на чиста вода и кислород за яйцата са примери за родителска грижа, която има за цел да повиши оцеляването на потомството. Този вид поведение е различно от брачното, социалното и хранителното поведение, като се фокусира върху защитата и поддръжката на младите индивиди.
А) организъм
Б) популация
В) екосистема
Г) биосфера
РЕШЕНИЕ:
В) екосистема – Терминът екосистема описва единство от биотоп (физическа среда) и биоценоза (съвкупност от организми), в което протичат кръговрат на веществата и поток на енергия. Екосистемата включва взаимодействията между живите организми (растения, животни, микроорганизми) и тяхната абиотична среда (вода, въздух, почва), формирайки функционално цяло.
А) фреони
Б) водни пари
В) серни оксиди
Г) въглероден диоксид
РЕШЕНИЕ:
Да разгледаме подробно всички опции и да анализираме връзката им със забавянето на топенето на ледените “шапки” на полюсите:
А) Фреони – Фреоните са група химикали, използвани предимно в хладилни системи и като пропеленти в аерозолни спрейове. Те са известни с това, че разрушават озоновия слой, което води до увеличаване на ултравиолетовото (UV) облъчване на Земята, но не са директно свързани с парниковия ефект и затоплянето, което води до топенето на ледниците.
Б) Водни пари – Водните пари са естествен компонент на атмосферата и имат сложна взаимовръзка с климатичната система, като действат като парников газ. Въпреки това, техният концентрация и влияние в атмосферата се регулират от климатичните условия и не се считат за пряка причина за забавянето на топенето на полюсните ледове, която може да бъде контролирана от човешката дейност.
В) Серни оксиди – Серните оксиди (SOx) предимно се генерират от изгарянето на изкопаеми горива и могат да допринесат за киселинните дъждове, които имат отрицателно въздействие върху околната среда. Въпреки че те имат някакво влияние върху климата и могат да охладят атмосферата краткосрочно чрез създаване на аерозоли, които отразяват слънчевата светлина обратно в космоса, те не са пряка причина за глобалното затопляне и забавянето на топенето на ледените “шапки”.
Г) Въглероден диоксид (CO2) – Въглеродният диоксид е един от основните парникови газове, отговорни за парниковия ефект и глобалното затопляне. Емисиите на CO2, главно от изгарянето на изкопаеми горива и промени в земеползването, водят до увеличение на концентрацията му в атмосферата, което от своя страна задържа повече топлина и води до повишаване на средната температура на Земята. Това е основната причина за ускореното топене на ледените “шапки” на полюсите.
След анализа на всички опции, правилният отговор на въпроса е Г) въглероден диоксид. Той е директно свързан със забавянето на топенето на ледените “шапки” на полюсите чрез своето влияние върху глобалното затопляне и климатичните промени.
А) Температурният оптимум на вид 1 е 40⁰С.
Б) При температура -20⁰С в песимум е вид 2.
В) При температура 20⁰С индивидите от вид 1 загиват.
Г) Вид 2 е добре приспособен към условия на живот в полярни зони.
РЕШЕНИЕ:
На графиката са представени границите на издръжливост и температурните оптимуми за два биологични вида. Границите на издръжливост показват диапазона на температури, при които видовете могат да оцелеят, докато температурният оптимум е температурата, при която те процъфтяват най-добре.
Като разгледаме всяка от предложените опции:
А) Температурният оптимум на вид 1 е 40⁰С – на графиката вид 1 има температурен оптимум при температурата, където кривата достига своя максимум, което не е при 40⁰С. Така че това твърдение не е вярно.
Б) При температура -20⁰С в песимум е вид 2 – графиката показва, че вид 2 има издръжливост при по-ниски температури в сравнение с вид 1, но не можем да бъдем сигурни, че температурата -20⁰С е точно на границата на песимума му, защото кривата продължава извън тази точка. Това твърдение е неясно, но би могло да бъде верно.
В) При температура 20⁰С индивидите от вид 1 загиват – според графиката, кривата на вид 1 продължава да бъде над основната линия при 20⁰С, което означава, че индивидите от вид 1 все още оцеляват при тази температура. Така че това твърдение не е вярно.
Г) Вид 2 е добре приспособен към условия на живот в полярни зони – кривата на вид 2 показва по-широк диапазон на температури, в който оцелява, включително и много ниски температури, което подкрепя твърдението, че е добре приспособен към студени условия, каквито са тези в полярните зони. Това твърдение изглежда вярно на базата на представената информация.
По тази причина, най-вероятно верното твърдение, базирано на графиката, е:
Г) Вид 2 е добре приспособен към условия на живот в полярни зони.
А) белтък
Б) фосфолипид
В) въглехидрат
Г) нуклеинова киселина
РЕШЕНИЕ:
Съединението, показано на схемата, е нуклеотид, който е мономер на нуклеиновите киселини като ДНК и РНК. Съединението съдържа три основни компонента:
- Фосфатна група – обозначена с жълтата окръжност.
- Пентозна захар (дезоксирибоза за ДНК и рибоза за РНК) – обозначена със синята форма.
- Нитрогенна база (в този случай, аденин) – обозначена със зеленото.
Тези три компонента образуват структурната единица на нуклеиновите киселини, което означава, че правилният отговор е:
Г) нуклеинова киселина
А) фосфолипид
Б) дизахарид
В) стероид
Г) мазнина
РЕШЕНИЕ:
Изобразената макромолекула на картинката е триглицерид, което е вид липид, известен още като мазнина. Триглицеридите са изградени от глицерол, който е свързан с три мастни киселини, както е показано на схемата. Това са основните форми на съхранение на енергия в животните и растенията и се намират в мастните тъкани. Така че правилният отговор на въпроса е:
Г) мазнина
А) ядрото
Б) рибозомите
В) хлоропластите
Г) митохондриите
РЕШЕНИЕ:
Хроматинът е комплекс от ДНК, РНК и белтъци, който се среща в еукариотните клетки. Основната му функция е пакетирането на ДНК в по-малък обем, за да може да се побере в клетъчното ядро, и регулирането на генната експресия.
Анализ на опциите:
А) Ядрото – това е мястото, където хроматинът се намира в еукариотните клетки. Ядрото съдържа голяма част от клетъчната ДНК и е мястото, където се осъществява транскрипцията (процеса на преписване на РНК от ДНК). В ядрото хроматинът се организира в хромозоми по време на клетъчното делене.
Б) Рибозомите – те са клетъчни структури, отговорни за синтеза на белтъци. Рибозомите не съдържат хроматин.
В) Хлоропластите – това са органели, открити в клетките на растенията и някои водорасли, които извършват фотосинтезата. Хлоропластите имат собствена ДНК, но тя не е част от хроматина, който се намира в ядрото.
Г) Митохондриите – те също имат собствена ДНК и извършват редица важни метаболитни процеси, включително клетъчното дишане. Подобно на хлоропластите, ДНК в митохондриите не е хроматин и се намира извън ядрото.
В заключение, правилният отговор на въпроса къде е локализиран хроматинът е:
А) ядрото – това е мястото в клетката, където хроматинът е разположен и участва във важни процеси като репликация на ДНК, ремонт на ДНК и регулация на генната експресия.
А) бактерии
Б) еритроцити
В) яйцеклетки
Г) неврони
РЕШЕНИЕ:
В различните типове клетки съществуват различни форми на ДНК. Еукариотните клетки, които включват клетките на животните, растенията и гъбите, обикновено съдържат своята ДНК в линейна форма, която е пакетирана в хромозоми в ядрото на клетката. От друга страна, бактериите са прокариоти и имат различна организация на своята генетична информация.
Анализирайки предложените опции:
А) Бактерии – Прокариотните организми като бактериите съдържат своята ДНК в една кръгова молекула, наречена плазмид. Тези плазмиди са отделни от основната хромозомна ДНК и често носят гени, отговорни за антибиотична резистентност или други специфични функции. Основната ДНК на бактериите също е организирана в кръгова молекула, която е много по-голяма от плазмидите.
Б) Еритроцити – Еритроцитите, или червените кръвни телца, при хората и другите бозайници нямат ядро и следователно не съдържат ДНК.
В) Яйцеклетки – Яйцеклетките са еукариотни клетки, които съдържат линейна ДНК в ядрото си.
Г) Неврони – Невроните са еукариотни клетки на нервната система, които също имат линейна ДНК в ядрото си.
В заключение, единствено бактериите (опция А) имат кръгова молекула ДНК. Ето защо правилният отговор на въпроса за кръгова молекула ДНК е: А) бактерии.
А) митохондриите
Б) рибозомите
В) лизозомите
Г) вакуолите
РЕШЕНИЕ:
Митохондриите са органели в клетката, които се занимават с производството на енергия чрез процеса на клетъчно дишане. Те имат двойна мембрана, като вътрешната мембрана е сгъната в структури, наречени кристи. Кристите увеличават повърхността на вътрешната мембрана на митохондриите, където се намират белтъците, необходими за електрон-транспортната верига и производството на АТФ. Пространството вътре в митохондрията, което е обградено от вътрешната мембрана, се нарича матрикс. В матрикса се съдържат разтворени ензими, които са отговорни за кръговия цикъл на Кребс и други метаболитни процеси.
Разглеждайки всички опции:
А) митохондриите – правилен отговор, кристи и матрикс са части на митохондриите.
Б) рибозомите – това са органели в клетката, отговорни за синтеза на белтъци, но те не притежават кристи или матрикс.
В) лизозомите – това са органели, които разграждат макромолекули и отпадъци на клетката; те също не притежават кристи или матрикс.
Г) вакуолите – това са клетъчни структури, които съхраняват вода, хранителни вещества и отпадъци; и при тях не се наблюдават кристи или матрикс.
А) Г и Ц
Б) А и Т
В) А и У
Г) Т и А
РЕШЕНИЕ:
аме всяка от опциите:
А) Г и Ц – те могат да формират водородни връзки помежду си в ДНК. Б) А и Т – те също могат да формират водородни връзки помежду си в ДНК. В) А и У – урацил (У) не се среща в ДНК, затова А не може да формира водородни връзки с У в контекста на ДНК. Г) Т и А – те могат да формират водородни връзки помежду си в ДНК, като обикновено се посочва А и Т заедно, тъй като А е комплементарна база на Т.
Следователно, невъзможността за формиране на водородни връзки между азотните бази в ДНК се прилага за:
В) А и У – защото урацил (У) е база, която се намира в РНК, а не в ДНК.
А) 9
Б) 6
В) 4
Г) 3
РЕШЕНИЕ:
А) ферментация
Б) фотосинтеза
В) гликолиза
Г) фотолиза
РЕШЕНИЕ:
Процесът, който е представен с обобщеното уравнение във въпроса, е фотосинтезата. Това е фундаментален биологичен процес, при който растенията, водораслите и някои бактерии превръщат светлинна енергия в химическа енергия, съхранявайки я във формата на глюкоза, докато отделят кислород като страничен продукт. Уравнението показва, че въглеродният диоксид (CO₂) и водата (H₂O), с помощта на слънчева енергия, се превръщат в глюкоза (C₆H₁₂O₆) и кислород (O₂).
От предложените отговори, правилният отговор е Б) фотосинтеза.
А) гликолиза
Б) транскрипция
В) цикъл на Кребс
Г) цикъл на Калвин
РЕШЕНИЕ:
Клетъчният процес, който се осъществява на матричен и комплементарен принцип, е транскрипцията. По време на транскрипцията, информацията, съдържаща се в ДНК, се преписва в РНК чрез образуване на комплементарни базови двойки. РНК полимеразата синтезира молекула на месинджър РНК (мРНК), която е комплементарна на матричната ДНК верига.
От предложените отговори, правилният отговор е Б) транскрипция.
А) размножаване
Б) нарастване
В) зреене
Г) формиране
РЕШЕНИЕ:
Верният отговор за въпроса относно сперматогенезата е:
Г) формиране.
Това се отнася за процеса на сперматогенеза, където една сперматогониална клетка в крайна сметка дава началото на четири сперматозоида след фазата на формиране, която включва процеса на съзряване на сперматозоидите, където те придобиват своята характерна морфология с опашка, която им помага да се движат. За разлика от това, при овогенезата се образува само един зрял ооцит от началната оогония, а другите клетки, образувани по време на мейозата, са редуцирани до полярни телца и не участват в оплождането.
А) 18
Б) 32В) 64Г) 128
РЕШЕНИЕ:
Нормалният брой хромозоми в гаметата на организмите, които се размножават полово, е половината от диплоидния брой (2n), защото гаметите се формират чрез мейоза, която намалява хромозомния брой наполовина, за да се образуват хаплоидни клетки. При коня, ако диплоидният брой е 64 (2n = 64), то хаплоидният брой хромозоми (n) във всяка гамета ще е 32.
А) полимеризацияБ) неутрализацияВ) ренатурация
Г) денатурация
РЕШЕНИЕ:
При термична обработка на яйчния белтък протича процес на денатурация. Това е процес, при който протеините губят своята третична структура (т.е. специфичната си тримерна конформация) без загуба на първичната структура (аминокиселинната последователност). Топлината причинява разрушаването на водородните връзки и другите невръзки, които поддържат протеина в неговата специфична форма, водещо до коагулацията на белтъка, която е видима като съсирване и промяна в цвета.
Отговорът на въпроса е Г) денатурация.
А) цвят, семе, плод Б) плод, корен, яйчникВ) плодник, стомах, бъбрек
Г) семенник, трахея, гълтач
РЕШЕНИЕ:
В ред Г) са изброени само животински органи: семенник (мъжки полов орган), трахея (част от дихателната система), и гълтач (част от храносмилателната система). Останалите изброени опции включват растителни органи или части, като цвят, семе, плод и корен.
А) АаBb
Б) АaBBВ) ААbbГ) ааbb
РЕШЕНИЕ:
Индивид с генотип АаВв има възможност да произведе четири вида гамети (AB, Ab, aB, ab) чрез мейоза, тъй като има два хетерозиготни гена. За да се произведат само два типа гамети – AB и aB, индивидът трябва да е хетерозиготен за единия ген (Aa) и хомозиготен доминантен за другия (BB). Така индивидът може да предаде или А или а от първия ген и винаги В от втория ген.
От предложените отговори, индивид с генотип АаВВ отговаря на тези условия.
А) модификацииБ) структурни промени в хромозоми
В) нарушения в нормалния брой хромозомиГ) изменения в последователността на нуклеотидите
РЕШЕНИЕ:
Правилният отговор е:
В) нарушения в нормалния брой хромозоми.
Термините полиплоидия и анеуплоидия описват различни видове хромозомни аномалии:
- Полиплоидията е състояние, при което клетката или организмът има повече от два комплекта хромозоми (например, триплоидия е наличието на три комплекта).
- Анеуплоидията е присъствието на абнормен брой хромозоми в клетката (например, монозомия е липсата на една хромозома от обичайния комплект, а тризомия е наличието на една излишна хромозома).
А) пълно доминиране
Б) непълно доминиранеВ) полимерно Г) комплементарно
РЕШЕНИЕ:
При взаимодействието на гени, където индивидите от F1 проявяват междинна стойност на признака, става въпрос за непълно доминиране. При непълно доминиране, хетерозиготният индивид (Аа) има фенотип, който е между фенотипите на двата хомозиготни индивида (АА и аа), показвайки така междинна изява на признака.
Отговорът е Б) непълно доминиране
1) генна мутация
2) вътрехромозомна мутация
3) удвояване на фрагмент от хромозомата
4) увеличаване броя на гените в хромозомата
А) само 1 и 3 Б) само 1 и 4 В) 1, 2 и 3 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
На схемата е показано удвояване на фрагмент от хромозомата, където определена част от хромозомата се е дублирала, водейки до увеличаване броя на гените в тази част на хромозомата. Това е вид структурна хромозомна мутация и не е пример за генна мутация, която включва промяна в отделен ген. Също така не е пример за вътрехромозомна мутация, която би включвала реаранжировка на генетичния материал в рамките на една хромозома, като инверсия или транслокация.
От предложените отговори, правилният е Г) 2, 3 и 4, тъй като удвояването на фрагмент от хромозомата е структурна мутация (2), води до удвояване на фрагмент (3) и увеличаване на броя на гените в хромозомата (4).
1) Гаметогенезата осигурява образуването на хаплоидни полови клетки.
2) Половото размножаване е причина за разнообразие в поколението.
3) При безполовото размножаване участва един родител.
4) Оплождането при влечугите и птиците е външно.
А) само 1 и 3 Б) само 1 и 4 В) 1, 2 и 3 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Верните твърдения за размножаването при животните са:
Гаметогенезата осигурява образуването на хаплоидни полови клетки. Това е вярно, тъй като по време на гаметогенезата се образуват сперматозоиди и яйцеклетки, които съдържат един комплект хромозоми, т.е. те са хаплоидни.
Половото размножаване е причина за разнообразие в поколението. Това също е вярно, тъй като комбинацията от генетичен материал от двама родители може да доведе до генетично разнообразие в потомството.
При безполовото размножаване участва един родител. Това е вярно, при безполовото размножаване потомството се образува от един родител без образуване и сливане на гамети.
Оплождането при влечугите и птиците е външно. Това твърдение не е вярно. При влечугите и птиците оплождането обикновено е вътрешно, а не външно. Външно оплождане се среща при някои водни животни, като риби и амфибии, където яйцата и сперматозоидите се освобождават във водната среда.
Верният отговор е В) 1, 2 и 3
1) гълъб – пряко развитие
2) морско конче – пълна метаморфоза
3) скакалец – непълна метаморфоза
4) домашна муха – пълна метаморфоза
А) само 1, 2 и 3 Б) само 1, 3 и 4 В) само 2, 3 и 4 Г) 1, 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Верните съответствия са:
-
Гълъб – пряко развитие. Това е вярно. При гълъбите младите птици, които излюпват, се развиват директно във форма, подобна на възрастните, без да преминават през ларвални етапи или метаморфоза.
-
Морско конче – пълна метаморфоза. Това твърдение е невярно. Морските кончета не преминават през пълна метаморфоза; те се развиват директно.
-
Скакалец – непълна метаморфоза. Това е вЯрно. Скакалците преминават през непълна метаморфоза, при която имат няколко етапа на нимфа, които постепенно придобиват формата на възрастен индивид.
-
Домашна муха – пълна метаморфоза. Това също е вЯрно. Домашните мухи преминават през етапи на яйце, ларва, кукла и възрастен индивид, което е характерно за пълната метаморфоза.
Така че верният отговор е Б) само 1, 3 и 4
1) започва с образуването на зигота
2) започва с формирането на гаструла
3) завършва със смъртта на организма
4) преминава през зародишен и следзародишен период
А) 2 и 4 Б) 2 и 3 В) 1, 3 и 4 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Индивидуалното развитие на човека:
започва с образуването на зигота – това е верно. Зиготата е първичната клетка, която се образува след сливането на мъжката и женската гамета при оплождането и от която започва развитието на новия организъм.
започва с формирането на гаструла – това твърдение е невярно в контекста, че индивидуалното развитие започва с образуването на зиготата, а гаструлацията е процес, който се случва по-късно в зародишния развитие.
завършва със смъртта на организма – това е верно. Индивидуалното развитие на организъм продължава през целия му живот и завършва със смъртта му.
преминава през зародишен и следзародишен период – това също е верно. Индивидуалното развитие включва зародишния период, който обхваща от зиготата до раждането, и следзародишния период, който обхваща от раждането до смъртта на индивида.
Верният отговор е В) 1, 3 и 4.
1) Земята винаги е съществувала и никога не е възниквала.
2) Живото се появява от неживото, вследствие на „жива сила“.
3) Животът се заражда с помощта на топлина и влага.
4) Животът на Земята е дошъл от Космоса.
А) 1 и 2 Б) 2 и 3 В) 1, 3 и 4 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
1) генотипна
2) определена
3) неопределена
4) корелативна
А) само 1 и 3 Б) само 2 и 4 В) 1, 2 и 3 Г) 2, 3 и 4
1) сближаване на признаци между организми с далечни родствени връзки
2) раздалечаване на признаци между организми с общ прадед
3) увеличаване многообразието на организмовия свят
4) опростяване в организацията на организма
А) само 1 и 3 Б) само 2 и 3 В) 1, 3, 4 Г) 2, 3 и 4
1) протича в популациите на вида
2) осъществява се на обширни територии
3) води до възникване на нови видове
4) обхваща всички систематични групи
А) 1 и 3 Б) 2 и 3 В) 1 и 4 Г) 2 и 4
1) пряка родствена връзка с Хомо еректус и Хомо хабилис
2) еднакъв кариотип с видовете от рода на Австралопитека
3) генетично разнообразие и широки приспособителни възможности
4) морфологично многообразие в различните географски ширини
А) 1 и 2 Б) 1 и 3 В) 2 и 3 Г) 3 и 4
1) археоптерикс
2) стегоцефал
3) трилобити
4) амонити
А) само 1 и 2 Б) само 1 и 3 В) 1, 2 и 4 Г) 2, 3 и 4
Втори модул
А) Кой вид функционална структура на биоценозата тя представя? – хранителна мрежа
Б) Кое трофичното ниво е общо за всички хранителни вериги? – продуценти
В) Консумент от кой ред е пеперудата? – консумент първи ред (К1)
Г) В какви междувидови взаимоотношения са змията и лисицата? – конкуренция
Д) Има ли в представената схема организми редуценти? – няма/не
1) Индивидите от трофично ниво 1 са
фотосинтезиращи.
2) Индивидите от трофично ниво 2 са
консументи втори ред.
3) Индивидите от трофично ниво 3 са наймногочислени.
4) Количеството енергия във всяко следващо
ниво намалява 10 пъти.
5) Енергията във всяко следващо ниво намалява, защото част от нея се отделя под формата
на топлина.
6) Фигурата отразява хранителните взаимоотношения в биоценозата.
1, 4, 5, 6
А) Хомополизахариди – 6,7 Б) Липиди- 4,8
1. съдържат 6 въглеродни атома
2. презаписват наследствената информация
3. са съставени от аминокиселини
4. изграждат мембранните структури на клетката
5. се състоят от голям брой различни мономери
6. изграждат клетъчната стена в растителната и гъбната клетка
7. имат линейна неразклонена или разклонена пространствена структура
8. участват в терморегулацията на тялото, служат като енергиен резерв
1. Клетъчната мембрана е надмолекулен комплекс, в който участват белтъци.
2. Ендоплазмената мрежа е универсален органел за еукариотни клетки.
3. Апаратът на Голджи има секреторна фунция.
4. Белтъчният синтез протича в рибозомите.
5. Хлоропластите притежават кристи.
6. Вътрешната митохондриална мембрана образува множество вгъвания – тилакоиди.
7. Лизозомите съдържат хидролитични ензими.
8. Централната вакуола участва във фотосинтезата.
1, 2, 3, 4, 7
1. отделено е от цитоплазмата с една мембрана
2. има ядрена обвивка с пори
3. изпълнено е с цитозол
4. има едно или няколко ядърца
5. притежава хроматин
6. снабдява клетката с енергия
7. в него се синтезират трите вида РНК
8. в него се синтезират белтъци
2, 4, 5, 7
А) Те са (аеробни / анаеробни) бактерии.
Б) Формата им е (пръчковидна / сферична).
В) Хранят се (автотрофно / хетеротрофно).
Г) (Образуват / не образуват) камшичета.
1 – репликация
2 – една
3 – ДНК
4 – интерфаза или целият жизнен цикъл
5 – цитоплазмата /цитозол/
1 – фагоцитоза и пиноцитоза
2 – пренос на кислород
3 – мускулно съкращение
4 – клетъчно делене
5 – синтез на белтъци
6 – биологично окисление
7 – проста дифузия
8 – осмоза
1, 3, 4, 5
А) метафаза
Б) профаза
В) телофаза
Г) анафаза
Срещу съответната буква, напишете:
А) генотипа на майката (У), чийто баща имал къси мигли (с дадените буквени символи) – Аа
Б) гаметите на майчиния индивид (с дадените буквени символи) – А и а
В) фенотипа на хетерозиготното дете – дълги мигли
Г) разпадането по фенотип в F1 – 1 : 1
А) Кариограмата е на (мъж / жена).
Б) Засегнати са (автозомите / половите) хромозоми.
В) Представената мутацията е (тризомия / монозомия).
Г) Броят на хромозомите в резултат на мутацията е (46 / 47)
А) наименованието на вида гаметогенеза – сперматогенеза
Б) името на фазата, отбелязана с цифра 1 – фаза на зреене
В) името на фазата, отбелязана с цифра 2 – фаза на формиране
Г) кариотипа на получените – хаплоиден специализирани клетки
А) Ароморфоза – 1,5
Б) Идиоадаптация – 2, 4, 7
Примери:
1) Превръщането на плавателния мехур в бял дроб дало възможност на примитивните
земноводни да приемат атмосферен кислород.
2) Чинките, които Дарвин наблюдавал на Галапагоските острови, имали различно устроени
клюнове, приспособени за приемане на различна храна.
3) Белтъците, натрупани в семената на бобовите растения, служат за изхранване на
зародиша.
4) Водогазещите птици имат дълги крака и дълги клюнове, което им осигурява
пълноценното хранене.
5) Цианобактериите са първите организми, които отделяли кислород в атмосферата, което
довело до появата на аеробното дишане.
6) Поради липса на светлина в пещерите, някои пещерни обитатели са без пигментация на
тялото.
7) Дънните риби лесно се заравят в пясъка, защото имат плоска форма на тялото.
8) Тениите живеят в тънкото черво на гостоприемника, затова нямат храносмилателна
система.
А) Социален фактор на антропогенезата е (естественият отбор / трудовата дейност).
Б) Предшествениците на човека, които преминали към придвижване на два крака, били
(рамапитеците / австралопитеците).
В) Основна тенденция в развитието на черепа е (изправяне на челната кост / увеличаване на
долната челюст).
Г) Развитието на съзнанието е свързано с появата на (членоразделната реч / изправения
стоеж).
А) основната група доказателства за еволюцията, която представят
двете изображения – палеонтологични
Б) с цифра изображението, което илюстрира ръководна вкаменелост – 1
В) с цифра изображението, което илюстрира изкопаема преходна форма – 2
Г) обобщеното наименование на тези отпечатъци от организми – фосили