Активаторите са молекули, които се свързват с ензимите и повишават тяхната активност, което води до увеличаване на скоростта на катализираната реакция. Активаторите могат да бъдат малки молекули, протеини или други молекули, които взаимодействат с ензима, и могат да се свързват директно с ензима или индиректно чрез други протеини.
Функцията на активаторите е да регулират активността на ензимите, което е важно за контрола на метаболитните пътища и поддържането на клетъчната хомеостаза. Активаторите могат да увеличат скоростта на ензимно катализираните реакции, което позволява на клетките да реагират по-бързо на променящите се условия или изисквания. Активаторите могат също така да позволят на ензимите да функционират при условия, които обикновено потискат тяхната активност, като например високи температури или нива на рН.
Съществуват два вида активатори: алостерични и ковалентни. Алостеричните активатори се свързват с места в ензима, различни от активното място, като предизвикват конформационна промяна, която увеличава активността на ензима. Ковалентните активатори, от друга страна, се свързват ковалентно с ензима, модифицират ензима и увеличават неговата активност.
Активаторите са важни за много биологични процеси. Например молекулата АТФ действа като активатор за много ензими, участващи в енергийния метаболизъм. Когато АТФ се свърже с тези ензими, той повишава тяхната активност, което позволява на клетките да произвеждат енергия по-ефективно. По подобен начин молекулата цАМФ действа като активатор за много ензими, участващи в пътищата за предаване на сигнали, което позволява на клетките да реагират на извънклетъчни сигнали.
В обобщение, активаторите са молекули, които се свързват с ензими и повишават тяхната активност, позволявайки на клетките да реагират по-бързо на променящите се условия и изисквания. Активаторите могат да бъдат алостерични или ковалентни и играят важна роля в много биологични процеси, включително в енергийния метаболизъм и трансдукцията на сигнали.