Фенотип

Фенотип е съвкупността от видимите характеристики и проявени белези на даден организъм, които са резултат от взаимодействието между неговия генотип и факторите на средата. Тези белези включват физически и физиологични свойства като цвят на очите, структура на тялото, метаболизъм, поведение и други. Докато генотипът представлява генетичния потенциал на организма, фенотипът е неговата конкретна изява.

Основни характеристики на фенотипа

  1. Взаимодействие между генотип и среда — Фенотипът се формира под влияние както на наследствената информация (генотипа), така и на външни фактори като климат, храна и социална среда.
  2. Променливост — В зависимост от условията на средата един и същ генотип може да доведе до различни фенотипни изяви. Тази изменчивост позволява на организмите да се адаптират към променящи се условия.
  3. Наблюдаемост — Фенотипът включва всички видими и измерими черти, като растеж, цвят, форма, поведение, които могат да бъдат наблюдавани и изследвани.

Пример

При растенията хортензия, цветът на цветовете се променя в зависимост от рН на почвата – в кисела почва цветът е син, а в алкална почва става розов. Въпреки че генотипът на растението остава един и същ, фенотипът се променя поради различните условия на средата.

Фенотипът е важен за разбирането на адаптациите и еволюционните процеси, защото отразява как генетичната информация на организма се изразява в специфични условия и определя неговата жизнеспособност и успех в природната среда​​​.

Към началото