Фруктоза

Фруктозата е монозахарид или проста захар, която играе важна роля в метаболизма на живите клетки. Тя се среща често в плодовете, меда и някои зеленчуци, а също така се използва като подсладител в много преработени храни и напитки. В тази статия ще разгледаме свойствата, структурата и функцията на фруктозата в живата клетка.

Свойства на фруктозата

Фруктозата е водноразтворимо, кристално твърдо вещество, което е силно разтворимо във вода. Тя има сладък вкус, който е приблизително 1,7 пъти по-сладък от този на глюкозата. Фруктозата е редуцираща захар, което означава, че може да участва в реакцията на Майяр – химическа реакция между захари и аминокиселини, при която се получават кафяви, ароматни съединения.

Структура на фруктозата

Фруктозата е хексозна захар, което означава, че съдържа шест въглеродни атома. Молекулната ѝ формула е C6H12O6. Фруктозата има петчленна пръстеновидна структура, наречена фуранозен пръстен, който се образува, когато въглеродните атоми в молекулата на фруктозата се свържат с кислороден атом, за да образуват циклична структура. Структурата на фуранозния пръстен на фруктозата е различна от структурата на шестчленния пръстен на глюкозата, която се нарича пиранозен пръстен.

Функция на фруктозата в живата клетка

Фруктозата е важен източник на енергия за живите клетки. Тя се метаболизира чрез процеса на гликолиза, който представлява разграждане на глюкозата и други захари до пируват – съединение, което може да се метаболизира допълнително за получаване на енергия. Фруктозата влиза в гликолитичния път в точката, в която глюкозата се превръща в глюкозо-6-фосфат. Фруктозата се превръща във фруктозо-6-фосфат с помощта на ензима фруктокиназа, който се намира в черния дроб, бъбреците и тънките черва.

Фруктозата играе роля и в производството на гликоген – складирана форма на глюкоза, която може да се използва като източник на енергия при ниски нива на глюкоза. Фруктозата се превръща в глюкозо-6-фосфат, който може да се преобразува допълнително в глюкозо-1-фосфат и след това в гликоген.