Ген (от гръцки “γενεά” — род, произход) е основната единица за наследственост в организмите, представляваща сегмент от молекулата на дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК), която кодира информацията за синтез на определен белтък или РНК молекула. Всеки ген носи инструкции за производството на специфична молекула, която изпълнява определена функция в организма.
Основните функции на гените включват:
- Пренасяне на наследствена информация — гените предават информацията от едно поколение на следващото.
- Контрол на белтъчния синтез — гените определят какви белтъци ще се синтезират в клетките, което от своя страна управлява биологичните функции и особености на организмите.
- Регулация на клетъчните процеси — гените участват в регулацията на метаболитни процеси и развитието на клетките, като играят важна роля в клетъчното делене и растежа на организма.
Всяка клетка на многоклетъчен организъм съдържа копия на генома — пълен комплект гени, специфичен за съответния вид. Гените са организирани в хромозоми и могат да варират по дължина и структура в зависимост от специфичните нужди и функции на организма.