Непълно доминиране

Непълно доминиране е тип генетично взаимодействие, при който доминантният алел не успява напълно да потисне проявата на рецесивния алел в хетерозиготния генотип. В резултат хетерозиготните индивиди показват междинен фенотип, който е среден между фенотипите на двата хомозиготни индивида. Непълното доминиране създава по-голямо разнообразие от фенотипи в поколението и е различно от пълното доминиране, при което доминантният белег напълно потиска рецесивния.

Основни характеристики на непълното доминиране

  1. Междинен фенотип — В хетерозиготен генотип (например Aa) се проявява фенотип, който е комбинация между тези на двата родителски белега. Например, при кръстосване на червени и бели цветя, хетерозиготните индивиди могат да бъдат розови.
  2. Липса на пълна доминация — Нито един от алелите не доминира напълно над другия, което води до смесено изразяване на характеристиките.
  3. Пример в природата — Класически пример за непълно доминиране е цветът на цветята при растението нощна красавица (Mirabilis jalapa). Кръстосването на растение с червени цветя (RR) и растение с бели цветя (rr) води до хетерозиготно потомство (Rr) с розови цветя.

Значение на непълното доминиране

Непълното доминиране обогатява генетичното разнообразие и допринася за проявата на нови междинни фенотипи в природата. Този тип взаимодействие е важен в генетиката, защото показва, че унаследяването не винаги следва простите модели на пълно доминиране. Непълното доминиране дава възможност за по-добро разбиране на сложните механизми на наследствеността и генетичната изменчивост.

Към началото