Олигозахаридите са сложни въглехидрати, които се състоят от няколко прости захарни единици, обикновено от 3 до 10 монозахаридни остатъка. Те се съдържат в много храни, включително бобови растения, зърнени храни, плодове и зеленчуци, и имат широк спектър от функции в организма.
Структура на олигозахаридите
Структурата на олигозахаридите се класифицира въз основа на броя на монозахаридните остатъци, които съдържат. Дизахаридите са най-често срещаният вид олигозахариди, които се състоят от две монозахаридни единици, свързани с гликозидна връзка. Някои често срещани примери за дизахариди включват захароза (глюкоза-фруктоза), лактоза (глюкоза-галактоза) и малтоза (глюкоза-глюкоза).
Тризахаридите, тетразахаридите, пентазахаридите и хексазахаридите съдържат съответно три, четири, пет и шест монозахаридни единици. Те могат да бъдат класифицирани допълнително въз основа на вида на гликозидните връзки, които свързват монозахаридните единици. Например α-гликозидните връзки свързват монозахаридите в малтозата, а β-гликозидните връзки свързват монозахаридите в лактозата.
Олигозахаридите са къси вериги от монозахаридни единици, които играят важна роля в живата клетка и организмите. Те могат да се намират на повърхността на клетките или да се отделят в извънклетъчните течности.
Една от основните функции на олигозахаридите е в комуникацията и разпознаването между клетките. Те могат да действат като сигнални молекули или рецептори, което позволява на клетките да общуват помежду си и да се разпознават. Например антигените на кръвната група ABO на повърхността на червените кръвни клетки са олигозахариди, които определят кръвната група и играят роля в имунното разпознаване.
Олигозахаридите могат да действат и като защитни бариери, като не позволяват на вредни вещества да се свържат с клетката или да навлязат в нея. Те могат да потискат свързването на вируси или бактерии, предотвратявайки инфекция. Например олигозахаридните вериги на повърхността на слузта в дихателните пътища могат да задържат бактериите и да им попречат да навлязат в белите дробове.
Друга важна функция на олигозахаридите е при нагъването и стабилизирането на протеините. Те могат да бъдат прикрепени към протеини, за да подпомогнат тяхното сгъване, стабилност и секреция. Гликопротеините, които са белтъци с прикрепени олигозахариди, участват в различни клетъчни процеси, включително клетъчна сигнализация, адхезия и имунитет.
Олигозахаридите играят роля и в храносмилането и усвояването на хранителните вещества. Те могат да бъдат открити в храни като плодове, зеленчуци и бобови растения и могат да действат като пребиотици, осигурявайки храна за полезните чревни бактерии. Разграждането на олигозахаридите в храносмилателния тракт може да доведе до образуването на късоверижни мастни киселини, които могат да се използват като източник на енергия в организма.