Сенкоиздръжливите растения са тези, които са адаптирани да растат в условия на по-ниска интензивност на светлината. Те могат да растат в сенчести или полусенчести места, където светлината е ограничена от други растения, сгради или други препятствия.
Основните приспособления на сенкоиздръжливите растения включват:
Голямо листово покритие – листата им са по-големи от тези на светлолюбивите растения, за да могат да улавят повече светлина при ограничен достъп до нея.
По-малко клетъчни хлоропласти – сенкоиздръжливите растения имат по-малко клетъчни хлоропласти в сравнение със светлолюбивите растения, което ги прави по-малко зависими от светлината за производство на хранителни вещества.
Противопоставени листни страници – листата на някои сенкоиздръжливи растения са ориентирани хоризонтално или са разположени посрещнато един на друг, за да улавят по-ефективно светлината.
Примери за сенкоиздръжливи растения включват растенията от семейството на здравеца (Asplenium spp.), папратите, растенията от рода Hosta, мъховете и лишеите
.