Сенколюбивите растения са тези, които се развиват и процъфтяват по-добре в условията на по-ниска светлина, като сенките на други растения, дървета или сгради. Те са приспособени да използват по-малко светлина за фотосинтеза, но често имат други механизми за приспособяване към сенчестите условия.
Някои приспособления на сенколюбивите растения включват:
Голяма листна площ – сенколюбивите растения обикновено имат големи листа, за да могат да улавят по-много светлина в условия на ниска осветеност.
Дебел епидермис – за да запазят повече вода и хранителни вещества в сенкестите условия, много сенколюбиви растения имат по-дебел епидермис около листата си.
Дълги стъбла – някои растения, като например кръстоцветните растения, имат дълги стъбла, които ги издигат над по-ниско растително покритие, за да получат повече светлина.
Приспособяване на листната структура – някои растения имат съкратени или разкъсани листа, за да могат да минимизират загубите на вода и да увеличат повърхността на фотосинтеза.
Някои примери за сенколюбиви растения включват борови, ела, мечо грозде, горски землянки и трилистник