Най-важното за светлолюбивите растения е да получават достатъчно светлина за провеждане на фотосинтезата. Светлолюбивите растения имат специални механизми за адаптация към силната светлина, като например различни типове листни органи, където се намират клетки с повече хлорофил и по-голям брой хлоропласти за да улавят повече светлина. Растенията могат да регулират и количеството светлина, което получават, като например чрез изменение на ъгъла на листата си спрямо слънцето. Най-важният тип светлина за светлолюбивите растения е видимата светлина във вид на червени и сини лъчи, които са отговорни за провеждането на фотосинтезата.
Примери за светлолюбиви растения са:
Кактуси – те имат малък листен апарат и са покрити с кожеста кутикула, която намалява изпарението на вода. Те също имат специални клетки, наречени бастардни клетки, които съхраняват вода и им помагат да оцелеят в сухите условия на пустинята.
Сладък корен – това е многогодишно тревисто растение, което расте в пустинни условия. То има много дълбок корен, който може да достигне до водни резервоари под земята.
Каменеломка – това растение е приспособено към скалистите местности и има малък листен апарат, който намалява изпарението на вода. То може да расте в много горещи и сухи условия.
Слънчоглед – това е култура, която се отглежда заради ядките си. То е светлолюбиво и има големи листа, които събират максимално количество светлина.
Агава – това е растение от семейство Аспарагусови, което расте в сухи и горещи местности. То има много малко листа и също е покрито с кожеста кутикула, която го предпазва от изпарението на вода.
Приспособленията на светлолюбивите растения включват малък листен апарат, покритие с кожеста кутикула, специални клетки за съхранение на вода и дълбок коренов системи. Тези приспособления им помагат да се адаптират към суша и горещи условия, като същевременно събират максимално количество светлина, необходима за фотосинтезата.