Тук ще намерите верните отговори на всички въпроси от теста на матурата от 2009 година, изтеглен на сесията на 23 май 2023
Кликнете на заглавието на въпроса и решението ще се отвори.За най-добра подготовка ви съветваме първо да решите матурата ТУК и след това да проверите верните отговори и подробните решения
Решения на Първи модул
А) C, H, NБ) C, N, OВ) O, H, P
Г) C, H, O
Решение:
Биогенните елементи в състава на молекулата на глюкоза са C (въглерод), H (водород) и O (кислород). Това е отговор Г. Въглеродът (C), водородът (H) и кислородът (O) са основни елементи, които се срещат в голям брой органични съединения в животински и растителни клетки. В случая с глюкозата, тя е монозахарид и основна форма на захарите, която се използва като енергиен източник в метаболизма на организмите.
ВИДЕО РЕШЕНИЕ
A)са фоточувствителни пигментиБ) изграждат клетъчните мембраниB)са прекурсор за синтез на стероидиГ) предпазват от намокряне ператата на водоплаващите птици
Решение:
За каротиноидите е вярно, че:
А) Те са фоточувствителни пигменти. Каротиноидите са група органични пигменти, които се намират в растенията, гъбите и някои бактерии. Те имат способността да абсорбират светлина в различни области на видимия спектър и да я превръщат в енергия, която може да бъде използвана за фотосинтеза или за защита от прекомерната светлина.
Б) Каротиноидите не изграждат клетъчните мембрани. Структурата на клетъчните мембрани се състои от фосфолипидни двуслойки, които съдържат фосфолипиди, глицерол и други молекули, но не каротиноиди.
В) Каротиноидите не са прекурсор за синтез на стероиди. Стероидите са клас молекули, които имат специфична химическа структура и изпълняват редица функции в организма, включително регулиране на метаболизма и синтез на хормони. Каротиноидите не са директни прекурсори за синтез на стероиди.
Г) Каротиноидите могат да предпазят от намокряне перата на водоплаващите птици. Каротиноидите придават ярки цветове на птичиите пера и имат роля в комуникацията, привличайки вниманието на партньорите или отблъсквайки потенциални опоненти. Те също така могат да играят роля във водоотблъскващата функция на перата на някои водни птици, като ги предпазват от намокряне.
А) цитоскелетът
Б) хетерохроматинътВ) плазмената мембранаГ) клатриновият комплекс
Решение:
Надмолекулен комплекс, който съдържа нуклеинова киселина, е хетерохроматинът (отговор Б). Хетерохроматинът е един от двата основни типа хроматин (другият е еухроматинът), който се намира в ядрото на клетката. Той е плътно уплетена структура от ДНК, РНК и протеини, която образува комплекси и се аранжира в по-кондензирана форма в сравнение с еухроматина. Хетерохроматинът играе важна роля в регулацията на генната експресия и поддържането на структурната цялост на хромозомите.
А) епруветка №1 с дестилирана водаБ) епруветка №2 с 0,9% разтвор на NaClВ) епруветка №3 с 2% разтвор на NaClГ) епруветка №4 с 3% разтвор на NaCl
Решение:
Хемолизата на еритроцитите се наблюдава, когато клетъчната мембрана на еритроцитите се разрушава и освобождава се хемоглобинът в околната среда. Това може да се случи при изложение на еритроцитите на разтвори с по-висока концентрация на разтворителя в сравнение със съдържанието на клетката.
В случая с човешките еритроцити:
А) В епруветка №1 с дестилирана вода, в която разтворителят няма концентрация на сол, ще се наблюдава хемолиза. Това се дължи на явлението на осмоза, при което вода преминава от по-ниската концентрация на разтворителя (еритроцитите) към по-високата концентрация (дестилираната вода), което може да доведе до разрушаване на клетъчната мембрана на еритроцитите.
А) се образуват репликониБ) А-участъка на рибозомата е срещу стоп кодон
В) РНК полимеразата достига до терминаторГ) ДНК полимеразата отстранява РНК зародишите
Решение:
При транскрипцията в етапа на завършване:
А) Се образуват репликони – Не е верен отговор. Репликоните са последователности от ДНК, които се репликират като единични единици по време на репликацията на ДНК, а не са свързани с етапа на завършване на транскрипцията.
Б) А-участъка на рибозомата е срещу стоп кодон – Не е верен отговор. А-участъка на рибозомата е свързан с превода (транслацията) на молекулата РНК, а не с етапа на завършване на транскрипцията.
В) РНК полимеразата достига до терминатор – Верен отговор. Терминаторът е последователност от нуклеотиди в ДНК, която указва на РНК полимеразата къде да приключи с транскрипцията. Когато РНК полимеразата достигне до терминатора, транскрипцията се прекратява, и РНК веригата се отделя от ДНК матрицата.
Г) ДНК полимеразата отстранява РНК зародишите – Не е верен отговор. Отстраняването на РНК зародишите, наречено сплайсинг, се извършва в процеса на обработка на РНК (post-transcriptional processing) след завършването на транскрипцията и не е пряко свързано с етапа на завършване на транскрипцията.
А) белтъчните молекули се утаяват
Б) биологичната активност на белтъка се нарушаваВ) водородните връзки между пептидните групи се запазватГ) пептидните връзки в полипептидната верига се разрушават
Решение:
При обратима денатурация:
А) Белтъчните молекули се утаяват – Не е верен отговор. Обратимата денатурация не се отнася до утайване на белтъчните молекули, а по-скоро до нарушаване на тяхната третична или кватерна структура.
Б) Биологичната активност на белтъка се нарушава – Верен отговор. При обратимата денатурация на белтъка, нарушават се терциерната и кватерната му структура. Това може да доведе до загуба на биологичната активност на белтъка, като протеините често изпълняват своите функции, когато придобият определена третична или четвъртична структура.
В) Водородните връзки между пептидните групи се запазват – Не е верен отговор. При обратимата денатурация, водородните връзки, които поддържат третичната и кватерната структура на белтъка, се разрушават.
Г) Пептидните връзки в полипептидната верига се разрушават – Не е верен отговор. При обратимата денатурация, пептидните връзки, които свързват аминокиселините в полипептидната верига, не се разрушават. Денатурацията засяга по-скоро неповреждането на последователността и връзките между аминокиселините.
А) силно компактизиранБ) периферно разположенВ) свързан с ядрена ламина
Г) транскрипционно активен
Решение:
Еухроматинът, за разлика от хетерохроматина, е транскрипционно активен (отговор Г). Еухроматинът представлява по-разрежданата и разпокъсана форма на хроматин, която се характеризира с по-лесен достъп на транскрипционните фактори до гените. Той се свързва с активна генна експресия и е по-предпочитана форма на хроматин за транскрипцията на гените. В еухроматина ДНК-то е отворено и достъпно за транскрипционни фактори и РНК полимераза, което позволява активния процес на транскрипция на генетичната информация в молекула РНК.
А) Силно компактизиран – Не е верен отговор. Еухроматинът е по-разреждан и по-разпокъсан в сравнение с хетерохроматина, който е по-компактен.
Б) Периферно разположен – Не е верен отговор. Местоположението на еухроматина и хетерохроматина в ядрото на клетката не е свързано с периферното или централно разположение.
В) Свързан с ядрена ламина – Не е верен отговор. Ядрената ламина е мрежа от протеини, която поддържа структурата на ядрото, но не е пряко свързана с разположението или активността на еухроматина или хетерохроматина.
Следователно, верният отговор е Г) транскрипционно активен.
А) актинов пръстен
Б) мембранна пластинкаВ) делителна браздаГ) съкратителен пръстен
Решение:
Цитокинезата на растителната клетка се осъществява чрез Б) мембранна пластинка. В процеса на цитокинеза на растителните клетки, след като хромозомите са се разделили в ядрото, формира се мембранна пластинка, наречена клетъчна плоча или голямоцентрова пластинка, която се разполага между двете новообразувани ядра. Тази мембранна пластинка се разрастванява и се превръща в целулозна клетъчна стена, разделяйки клетката на две дъщерни клетки. Така се завършва процесът на цитокинеза и се образуват две нови растителни клетки.
Актиновият пръстен (отговор А) се използва в цитокинезата на животните клетки, където актиновите филаменти формират пръстен около централната част на клетката.
Делителната бразда (отговор В) е част от процеса на цитокинеза на животните клетки, където се формира съсредоточение от актин и миозин филаменти, които стягат и свиват клетката, докато се раздели.
Съкратителният пръстен (отговор Г) не е свързан с цитокинезата на растителните или животинските клетки.
А) зърнестата ендоплазмена мрежа и комплексът на ГолджиБ) зърнестата ендоплазмена мрежа и клетъчната мембранаВ) гладката ендоплазмена мрежа и секреторните мехурчетаГ) гладката ендоплазмена мрежа и пероксизомите
За образуването и опаковането на хидролази за лизозомите, участват А) зърнестата ендоплазмена мрежа и комплексът на Голджи.
Зърнестата ендоплазмена мрежа е мрежа от мембрани, които са покрити с рибозоми. Тя е отговорна за синтеза на протеини, включително и хидролази (ензими, които разграждат макромолекули с помощта на вода). В нея се синтезират протеините, включително и хидролазите, и те се транслокират към комплекса на Голджи за по-нататъшна обработка.
Комплексът на Голджи (Golgi apparatus) е органел в клетката, който играе роля в модификацията, сортирането и опаковането на различни молекули, включително протеини. В комплекса на Голджи хидролазите се преминават през постепенни промени и модификации, като се добавят молекули за тяхната правилна функционалност и се опаковат в мембрани, образувайки лизосоми.
Така, отговорът е А) зърнестата ендоплазмена мрежа и комплексът на Голджи
А) дезмозоми
Б) конексониВ) плазмодезмиГ) плътни контакти
Решение:
Електричните синапси се осъществяват чрез Б) конексони.
Конексоните са бележителни белтъчни структури, които се намират в клетъчните мембрани на съседни клетки. Те се аранжират в специфични формации, наречени юкстаганглионарни плаки, които се срещат в електрическите синапси. Конексоните създават канали, наречени конексонни пътища, чрез които се осъществява пряк транспорт на йони и други малки молекули от една клетка до друга. Това позволява електрически сигнали да се предават бързо и директно между клетките, които са свързани чрез електрическата синапса.
А) Дезмозоми са клетъчни структури, които осигуряват механична свързаност между клетките, но не са отговорни за електрическата комуникация.
В) Плазмодезми са структури, които са свързани със синаптични везикули и се отнасят до особености на синаптичната комуникация, но не са свързани с електрическите синапси.
Г) Плътните контакти (тясни контакти или щипки) представляват здраво прилепнали области между клетките, които предотвратяват преминаването на материали между тях и не се отнасят към електрическите синапси.
Следователно, правилният отговор е Б) конексони.
А) загуба на част от генетичната програма по време на ембрионалното развитиеБ) наличие на допълнителни гени в диференцираните клеткиВ) различния брой хромозоми в различните тъкани
Г) диференциалната генна активност
Решение:
А) Загуба на част от генетичната програма по време на ембрионалното развитие – Този отговор предполага, че диференциацията на клетките се дължи на загубата на част от генетичната информация по време на ембрионалното развитие. Въпреки това, диференциацията на клетките обикновено не се дължи на загуба на генетична информация, а на селективното изразяване на определени гени.
Б) Наличие на допълнителни гени в диференцираните клетки – Този вариант подразбира, че диференцираните клетки съдържат допълнителни гени. Това не е точно, тъй като всички клетки в многоклетъчен организъм обикновено имат един и същ набор от гени; това, което се различава, е кои гени са активни или се изразяват.
В) Различен брой хромозоми в различните тъкани – Този отговор предполага, че диференциацията на клетките се дължи на различния брой хромозоми в тъканите. Въпреки че определени условия, като полиплоидия, могат да се случат при растенията, диференциацията като цяло не зависи от различния брой хромозоми в тъканите.
Г) Диференциалната генна активност – Този вариант, диференциалната активност на гените, точно описва основата на диференциацията на клетките. Различните клетки изразяват различни подмножества от гени, което определя тяхната функция. Този процес позволява на клетките с една и съща ДНК да се развият в различни типове клетки с различни функции в рамките на многоклетъчен организъм.
Следователно, правилният отговор е Г) диференциалната генна активност, тъй като диференциацията на клетките се основава главно на диференциалната активност на гените, а не на загубата или придобиването на генетичен материал или промени в броя на хромозомите.
А) партеногенезатаБ) гаметогенезатаВ) полиспермията
Г) оплождането
Решение:
Акрозомната реакция, кортикалната реакция, и обединяването на пронуклеусите са процеси, които протичат по време на оплождането. Акрозомната реакция е първият контакт между сперматозоида и яйцеклетката, при който от акрозома на сперматозоида се освобождават ензими, които разграждат обвивката на яйцеклетката, позволявайки на сперматозоида да проникне в нея. След като сперматозоидът проникне в яйцеклетката, в цитоплазмата на яйцеклетката се активизира серия от реакции, включително кортикалната реакция, която предотвратява навлизането на повече от един сперматозоид. Накрая, ядрата на сперматозоида и яйцеклетката се сливат, образувайки зигота с диплоиден набор хромозоми – това е обединяването на пронуклеусите.
Правилният отговор на въпроса е Г) оплождането.
А) зона 1
Б) зона 2В) зона 3Г) зона 4
Решение:
Тази диаграма изобразява саркомер – основната контрактилна единица на мускулните влакна. В саркомера има няколко различни зони:
- Тъмните линии са Z-линиите, които служат като граници между съседни саркомери.
- Между Z-линиите е полоса A, която съдържа миозинови нишки и е дълга част от актиновите нишки. Тази полоса е тъмната част на саркомера и се простира по цялата дължина на миозиновите нишки.
- Светлите зони на двете страни от полоса A са полоси I, които съдържат само актинови нишки.
- В центъра на полоса A е зона H, която съдържа само миозинови нишки, и при съкращение тази зона може да стане по-малко видима или да изчезне.
При съкращение на саркомера, зоните, които съдържат само актинови или миозинови нишки (полоси I и зона H), се приближават една към друга и могат да се смалят. Полоса A, обаче, остава с непроменена дължина, защото миозиновите нишки (които определят дължината на полоса A) не се съкращават по време на мускулната контракция; те само плъзгат между актиновите нишки.
На основата на това описание, зоната, която ще остане с непроменена дължина след съкращаването на саркомера, е полоса A, означена с цифра 2 на диаграмата.
Коя от предложените технологии за покълване и развитие би осигурила получаване на иглики с бял цвят на
венчелистчетата? Използване на:
Верен отговор В
Решение:
Генът, който контролира синтезата на червен пигмент в цветовете на хибридната китайска иглика, е активен при ниска температура и нормална влажност, когато пигментът се синтезира. При висока температура и висока влажност, генът е неактивен и цветовете на игликите са бели.
Съответно, за да получим иглики с бял цвят на венчелистчетата, е необходимо да се прилага технология за покълване и развитие, която осигурява условията на висока температура и висока влажност.
Правилният отговор е В) семена от червена иглика при висока температура и висока влажност, тъй като това са условията, при които генът за червения пигмент е неактивен и ще резултира в бяла окраска на венчелистчетата.
А) зреенеБ) формиранеВ) нарастванеГ) размножаване
Решение:
На представената фигура се вижда сегмент от семенно каналче в тестиса на бозайник, и са отбелязани клетки с номер 1, които изглеждат като клетки в началните етапи на сперматогенезата.
Сперматогенезата включва няколко основни фази:
- Сперматогонии (началните мъжки полови клетки) започват процеса и се намират в базалната мембрана на семенните каналчета.
- После клетките преминават през фаза на нарастване, където се увеличават по размер.
- След това идва мейотичната фаза на зреене, където клетките претърпяват деления за образуване на сперматоцити и сперматиди.
- Накрая, сперматидите преминават през процес на формиране (спермиогенеза), за да се превърнат в зрели сперматозоиди.
Ако клетките са малки и се намират близо до периферията на семенното каналче, те вероятно са в началната фаза на сперматогенезата, което е фазата на нарастване. Ако клетките са по-големи и започват да влизат в процес на делене, това е фазата на зреене.
Въз основа на стандартните етапи на сперматогенезата и описанието на фигурата, клетките отбелязани с 1 могат да бъдат във фазата на зреене (А), на база на тяхното точно състояние и външен вид.
А) електронен транспортБ) фотофосфорилиранеВ) декарбоксилиране
Г) карбоксилиране
Решение:
Изображението показва част от процеса на фотосинтезата, която се случва в хлоропластите на растителните клетки. С буква Х е означен цикълът на Калвин, който е част от светлинно-независимите реакции на фотосинтезата, където се използва енергията, натрупана под формата на АТР и NADPH по време на светлинно-зависимите реакции, за да се фиксира въглеродния диоксид и да се образува глюкоза.
Етапите, които се случват в цикъла на Калвин, са:
- Карбоксилиране: Въглеродният диоксид (CO2) се фиксира към рибулозобисфосфат (RuBP) с помощта на ензима рубиско, което води до образуването на нестабилни 6-въглеродни молекули, които бързо се разпадат до две 3-фосфоглицератни (3-PGA) молекули.
- Редукция: 3-PGA се редуцира до глицералдехид-3-фосфат (G3P) с помощта на енергията от АТР и NADPH.
- Регенерация: Част от G3P се използва за регенерация на RuBP, което позволява цикъла да продължи.
От изброените отговори, веригата от биохимични реакции с буква Х включва етап на карбоксилиране (Г).
Верен отговор А
А) инсайтБ) привикванеВ) подражание
Г) импринтинг
Решение:
Фотографската снимка показва патица с нейните пиленца, които я следват. Това поведение илюстрира формата на учене, наречена “импринтинг” или отпечатване. Импринтингът е вид бързо учене, което се случва при млади животни кратко време след раждането, по време на критичен период от техния развитиен стадий, при което младите животн
А) фенилкетонурияБ) хипертрихоза В) далтонизъм Г) хемофилияРешение:
Фенилкетонурията е пример за наследствена болест, която се дължи на автозомна генна мутация. Тази болест води до синтеза на неактивни ензими, и поради тази причина тези заболявания се наричат “ензимни болести”. Тези мутации могат да бъдат както в автозомите, така и в половите хромозоми. Пример за заболяване, което също се дължи на генна мутация, е албинизмът. При него, мутацията води до липса на синтез на меланин, което е пигментът в кожата и косата, и прави индивидите изключително чувствителни към слънчева светлина и с по-висок риск от развитие на кожен рак.
От предоставените опции:
- Фенилкетонурията (А) е пример за болест, която се дължи на автозомна рецесивна мутация.
- Хипертрихозата (Б) е характерна с прекомерно окосмяване и може да се наследява по различни начини, но най-често не е свързана с конкретна автозомна мутация.
- Далтонизмът (В) и хемофилията (Г) са свързани с пола болести, поради което се предават чрез Х-хромозомата и не са примери за автозомни генни мутации.
А) пустинитеБ) тундратаВ) степите
Г) тайгата
Решение:
Най-големият сухоземен биом в Северното полукълбо е тайгата. Тя образува непрекъсната зона от Атлантическия до Тихия океан и обхваща огромни територии от Северна Европа, Азия и Северна Америка. Това е биомът със суров климат, дълга зима и кратко лято, където въпреки малкото валежи (150-300 mm/m2 годишно), растенията разполагат с достатъчно влага поради вечната замръзналост на почвата, особено в Източен Сибир и части от Канада.
Така че, правилният отговор на въпроса за най-големия сухоземен биом в Северното полукълбо е Г) тайгата.
В Амазонка се намират най-големите по площ тропически гори на планетата. Те често са наричани „белите дробове на планетата“, тъй като произвеждат една пета от кислорода в атмосферата. Голяма част от Амазонките гори се намират в Бразилия, която е най-големият износител на говеждо месо. Милиони акри гора са унищожени чрез незаконна сеч и умишлени пожари, за да се освободи място за животните, а също и за соеви плантации, чиято реколта се използва основно за фураж.
А) Голяма част от незаконната сеч и умишлените пожари в Бразилия са свързани с животновъдството.
Б) Соята е конкурент на естествените видове растения в Амазонка и ги измества от екологичната им ниша.В) Увеличаването на приходите от износа на говеждо месо води до намаляване на биооразнообразието в Бразилия.Г) Разрастването на соевите плантации има косвено отношение към увеличаването на концентрацията на СО2 в атмосферата.
Решение:
За да анализираме и изберем грешното твърдение от предоставената информация, нека разгледаме всяко от тях по отделно:
А) Голяма част от незаконната сеч и умишлените пожари в Бразилия са свързани с животновъдството. – Това твърдение е вярно. Много от незаконната сеч и пожарите в Амазонка са насочени към освобождаване на земя за паша на животни и за аграрни нужди, включително за отглеждане на соя, която е основен компонент във фуражите.
Б) Соята е конкурент на естествените видове растения в Амазонка и ги измества от екологичната им ниша. – В текста не се споменава директно, че соята е конкурент на естествените видове растения в Амазонка и ги измества от техните екологични ниши. Макар че разрастването на соевите плантации води до изменение на природните местообитания, твърдението специфично за изместването на естествените видове от техните екологични ниши не е предоставено в текста.
В) Увеличаването на приходите от износа на говеждо месо води до намаляване на биооразнообразието в Бразилия. – Това твърдение е вярно, тъй като разширяването на пасищата за говеда и свързаното с това обезлесяване водят до намаляване на биооразнообразието.
Г) Разрастването на соевите плантации има косвено отношение към увеличаването на концентрацията на СО2 в атмосферата. – Това твърдение също е вярно, тъй като унищожаването на горите за отглеждане на соя води до намаляване на капацитета на земята да абсорбира въглероден диоксид, което косвено увеличава концентрацията на СО2 в атмосферата.
Следователно, грешното твърдение е Б) Соята е конкурент на естествените видове растения в Амазонка и ги измества от екологичната им ниша. Това твърдение изглежда най-малко подкрепено от информацията в текста и може да бъде тълкувано като невярно в контекста на предоставените данни.
А) изолациятаБ) миграциятаВ) естественият отборГ) популационните вълни
Решение:
Еволюционният фактор, който възпрепятства свободното кръстосване на индивиди в една популация, е изолацията. Изолацията е от решаващо значение за образуването на нови видове, тъй като представлява невъзможността на индивиди от две популации на един вид да се кръстосват свободно помежду си. Причините за изолация между популациите на един вид могат да бъдат непреодолими естествени природни препятствия като водни пространства, пропасти, високи планини, пустини за сухоземни видове или сушата между водните басейни за водни обитатели. Така изолацията предотвратява обмена на генетичен материал между разделените популации, което е предпоставка за видообразуване при дълготрайна изолация.
Следователно, правилният отговор на въпроса е А) изолацията.
А) алопатрично Б) симпатрично В) мигновено Г) филетично
Решение:
В случая с момина сълза, описанието на процеса по който преди заледяванията през кватернер в широколистните гори на Евразия е имало една единствена форма, която след разпокъсването на ареала от ледниците е довело до видообразуване, отговаря на дефиницията на алопатрично видообразуване. Алопатричното видообразуване е процес на видообразуване, при който географска изолация води до разделение на популации, което позволява на еволюционните процеси да действат независимо във всяка популация, довеждайки до възникване на нови видове. В този случай, разпокъсването на изходния ареал от ледниците е довело до географска изолация на различни популации на момина сълза, което е допринесло за тяхното разделение в различни видове.
По този начин, правилният отговор на въпроса е: А) алопатрично видообразуване.
А) еднакви защитни окраски на животни, живеещи при еднакви условияБ) органи с еднакъв зародишен произход, но с различна функцияВ) органи с различен зародишен произход, но с еднаква функция
Г) корелативно развитие на признаци, например при хищник и жертва
Решение:
Резултат от коеволюция е Г) корелативно развитие на признаци, например при хищник и жертва. Коеволюцията представлява процес, при който две или повече видове взаимно влияят един на друг в еволюционния си път, водейки до развитието на специфични адаптации в отговор на това взаимодействие. Пример за това е корелативното развитие на признаци при хищник и неговата жертва, където адаптациите на единия водят до контраадаптации в другия, стимулирайки еволюционни промени в двете взаимодействащи страни.
Отговорите А), Б) и В) не отговарят директно на концепцията за коеволюция:
- А) Еднакви защитни окраски на животни, живеещи при еднакви условия, могат да бъдат резултат от конвергентна еволюция, а не непременно от коеволюция.
- Б) Органи с еднакъв зародишен произход, но с различна функция, описва концепцията за хомоложни структури, което е свързано с еволюционни процеси, но не задължително с коеволюция.
- В) Органи с различен зародишен произход, но с еднаква функция, описват аналогични структури, резултат от конвергентна еволюция, която също не е непременно свързана с коеволюция.
Tова е пример за:
А) стабилизиращ отбор Б) дизруптивен отбор
В) движещ отборГ) полов отбор
Решение:
Ситуацията с развитието на устойчивост към ДДТ от страна на комарите е пример за В) движещ отбор. Движещият отбор се случва, когато има промяна в генетичната структура на популацията в отговор на изменящата се среда, което води до увеличаване на честотата на алелите, които допринасят за устойчивост към определено условие или вещество. В случая с ДДТ, някои комари вече са имали генетична устойчивост към инсектицида, и когато той беше използван масово, индивидите с тази устойчивост оцеляха и разпространиха своите гени в популацията, довеждайки до увеличаване на честотата на устойчиви индивиди.
1) рН
2) температура
3) концентрация на ензима
4) присъствие на инхибитори
А) само 1 и 2 Б) само 2 и 3 В) само 1, 3 и 4 Г) 1, 2, 3 и 4
Решение:
Ензимната активност в клетките е влияна от множество фактори, включително температурата и рН на средата, както и от концентрацията на ензима и присъствието на инхибитори. Всяка от тези променливи може да увеличи или намали скоростта, с която ензимите катализират реакции:
рН – Всяка ензимна активност се проявява в тесни граници на температура и киселинност на средата. Всеки ензим има своя оптимална температура и киселинност, при които действа най-ефективно.
Температура – Ензимната активност също се проявява в тесни граници на температура, като всяка промяна в температурата може да влияе значително на активността на ензимите.
Концентрация на ензима – Скоростта на ензимната реакция е пропорционална на концентрацията на субстрата до определена граница, което означава, че промените в концентрацията на ензима могат да влияят на ензимната активност.
Присъствие на инхибитори – Ензимите са чувствителни към действието на определени вещества, включително инхибитори, които могат да намалят или спрат тяхната активност.
Така, всички посочени фактори (рН, температура, концентрация на ензима, и присъствието на инхибитори) влияят на ензимната активност в клетките. Правилният отговор на въпроса е:
Г) 1, 2, 3 и 4.
1) нуклеопротеинов комплекс, разположен в ядрото
2) съставено от фибриларна и грануларна част
3) пряк участник в синтеза на рРНК
4) е видимо по време на метафаза
А) само 1 и 2 Б) само 3 и 4 В) 1, 2 и 3 Г) 1, 2, 3, 4
Решение:
Ядърцето е органел, който се намира в ядрото на еукариотните клетки. То е от ключово значение за синтезата на рибозомна РНК (рРНК) и съставянето на рибозомите, които са молекулярни машини, отговорни за протеиновия синтез. Основните факти за ядърцето са:
Нуклеопротеинов комплекс, разположен в ядрото – Вярно. Ядърцето се състои от ДНК, РНК и протеини, и е разположено в ядрото на клетката, където се извършва биосинтезата на рРНК.
Съставено от фибриларна и грануларна част – Вярно. Структурно, ядърцето включва две основни части: фибриларната зона, където се произвежда рРНК, и грануларната зона, където рРНК се съединява с белтъци за формирането на рибозомни подединици.
Пряк участник в синтеза на рРНК – Вярно. Ядърцето играе централна роля в производството на рРНК, която е важен компонент на рибозомите, необходими за синтеза на белтъци.
Е видимо по време на метафаза – Невярно. Ядърцето обикновено не е видимо по време на митозата, включително метафазата, тъй като ядрото се разгражда по време на пролиферативните процеси, за да се освободят хромозомите за делене.
Следователно, твърденията 1), 2) и 3) са верни, докато твърдение 4) не е точно в контекста на предоставената информация. Правилният отговор на въпроса е:
В) 1, 2 и 3.
1) ДНК-фрагменти
2) различни белтъци
3) молекули според техния сумарен заряд
4) молекули с различна молекулна маса
А) само 1 и 3 Б) само 2 и 4 В) само 1, 2 и 3 Г) 1, 2, 3 и 4
Решение:
Електрофорезата е метод, използван за разделяне на молекули, включително ДНК-фрагменти, различни белтъци, въз основа на техния сумарен заряд и молекулна маса. Молекулите се движат в електрично поле с различна скорост, което е зависимо от техния собствен електричен заряд, и достигат различно разстояние от полюсите за едно и също време. Това означава, че методът позволява разделянето на молекули не само според тяхната зареденост, но и според тяхната молекулна маса, тъй като порите на гела оказват съпротивление на молекулите, което забавя тяхното движение в различна степен в зависимост от големината на молекулите.
Правилният отговор на въпроса е:
Г) 1, 2, 3 и 4.
1) количеството променена генетична информация
2) променения брой на хромозомите в генотипа
3) причината за възникване
4) фенотипната проява
А) само 1 и 2 Б) само 3 и 4 В) само 1, 2, 4 Г) 1, 2, 3, 4
Решение:
Триплоидията и тризомията се различават по следните аспекти:
Количеството променена генетична информация – Триплоидията включва целия набор от хромозоми, които са увеличени с един допълнителен хаплоиден набор (т.е., ако диплоиден набор е 2н, триплоидният ще бъде 3н), докато при тризомията само една хромозома е добавена към хромозомния набор (например 2н + 1).
Променения брой на хромозомите в генотипа – В триплоидията всички хромозоми в генотипа се увеличават с един допълнителен хаплоиден набор, водещ до общо увеличение на броя на хромозомите. При тризомията, обаче, само една допълнителна хромозома се добавя към нормалния хромозомен набор.
Причината за възникване – Триплоидията обикновено възниква вследствие на грешки по време на мейозата или оплождането, което води до формиране на гамети с абнормен брой хромозоми или сливането на такива гамети с нормални. Тризомията също е резултат на мейотични грешки, които водят до неправилно разпределение на хромозомите по време на клетъчното делене.
Фенотипната проява – Триплоидията и тризомията могат да имат различни фенотипни прояви поради разликата в количеството променена генетична информация. Триплоидните организми могат да показват по-радикални промени в развитието си в сравнение с тризомичните, които могат да имат специфични фенотипни характеристики свързани с допълнителната хромозома.
Следователно, триплоидията и тризомията се различават по всички изброени критерии – количеството променена генетична информация, променения брой на хромозомите в генотипа, причината за възникване, и фенотипната проява. Правилният отговор на въпроса е:
Г) 1, 2, 3, 4.
1) Патау
2) Търнър
3) Прадер-Уили
4) котешко мяукане
А) само 1 и 3 Б) само 3 и 4 В) 1, 2 и 4 Г) 1, 2, 3 и 4
Решение:
По отношение на въпроса за синдромите и структурните изменения на хромозомите, е важно да разберем как се характеризират различните състояния:
- Синдром на котешко мяукане (или Cri-du-chat) е причинен от делеция на част от 5-а хромозома, което представлява промяна в структурата на хромозомите.
- Синдромът на Прадер-Уили също е свързан с делеция в 15-а хромозома, което показва изменение в структурата на хромозомите.
Въз основа на тази информация, и предвид че синдромите на Патау и Търнър са свързани с други типове хромозомни аномалии (не задължително структурни изменения, а при Патау – тризомия, и при Търнър – монозомия), верният отговор на въпроса за синдромите, които са резултат от изменения в структурата на хромозомите, включва:
Б) само 3 и 4 (Синдром на Прадер-Уили и Синдром “котешко мяукане”).
1. преобладава диплоидният спорофит
2. се образуват мъжки и женски шишарки
3. се осъществява двойно оплождане
4. от завръза се образува плод
А) 1 и 2 Б) 1 и 3 В) 2 и 3 Г) 3 и 4
Решение:
В жизнения цикъл на покритосеменните растения, за разлика от голосеменните, основни разлики включват следните характеристики:
Преобладава диплоидният спорофит – Това е характерно за и покритосеменните, и голосеменните растения, като и при двете групи диплоидният спорофит е доминиращата фаза.
Се образуват мъжки и женски шишарки – Това е характерно за голосеменните растения, а не за покритосеменните. При покритосеменните се образуват цветове, които съдържат репродуктивните структури.
Се осъществява двойно оплождане – Това е уникална характеристика за покритосеменните растения. При двойното оплождане една спермийка оплодява яйцеклетката, давайки начало на зиготата, докато друга оплодява централните клетки, образувайки ендосперма, който служи като хранителна тъкан за зародиша.
От завръза се образува плод – Това също е характерно само за покритосеменните растения. Плодът обвива семената и спомага за тяхното разпространение.
От това следва, че в жизнения цикъл на покритосеменните растения, за разлика от голосеменните, характерни са двойното оплождане и образуването на плод от завръза. Така, верният отговор на въпроса е:
Г) 3 и 4.
Чрез кои от посочените методи може да се диагностицира това
1) ангиография
2) рентгенография
3) доплер ехография
4) електрокардиография
А) 1 и 3 Б) 1 и 4 В) 2 и 3 Г) 2 и 4
Решение:
Синдромът на Рейно се характеризира с проблеми в кръвообращението, особено в крайниците, които водят до спазми на кръвоносните съдове като реакция на студ и стрес. Диагностицирането му често включва изследвания, които могат да оценят структурата и функцията на кръвоносните съдове.
Ангиография – Метод, който включва използването на контрастно вещество и рентгенови лъчи за визуализация на кръвоносните съдове. Този метод може да помогне в идентифицирането на аномалии в съдовата структура или функция, характерни за Синдрома на Рейно.
Рентгенография – Въпреки че може да се използва за изображаване на костите и някои други структури, рентгенографията по-рядко се прилага директно за диагностициране на Синдрома на Рейно, тъй като не позволява детайлно изследване на съдовете.
Доплер ехография – Ултразвуков метод, който позволява оценка на кръвния поток през кръвоносните съдове. Може да се използва за идентифициране на нарушения в кръвния поток, типични за Синдрома на Рейно.
Електрокардиография (ЕКГ) – Измерва електрическата активност на сърцето. Макар и важен за диагностицирането на сърдечни заболявания, ЕКГ не е пряко свързан с диагностицирането на Синдрома на Рейно.
От това следва, че методите, които са най-релевантни за диагностицирането на Синдрома на Рейно, са тези, които позволяват оценка на структурата и функцията на кръвоносните съдове – ангиография и доплер ехография. Ето защо верният отговор на въпроса е:
А) 1 и 3.
1) топене на полярните ледове
2) повишаване на температурата
3) засилване на парниковия ефект
4) изтъняване на озоновия слой
А) само 1 и 3 Б) само 2 и 4 В) 1, 2 и 3 Г) 2, 3 и 4
Решение:
Увеличаването на концентрацията на метан (СН4) в атмосферата води до редица промени в биосферата, свързани предимно с глобалното затопляне и изменението на климата. Метанът е мощен парников газ, който има способността да абсорбира топлина, задържайки я в атмосферата и по този начин допринася за засилване на парниковия ефект. В резултат на това се наблюдават следните промени:
Топене на полярните ледове – увеличаването на температурата води до топене на ледовете на полюсите и в горните части на планетата, което може да доведе до повишаване на морското равнище и изменение на климатичните условия в различни региони.
Повишаване на температурата – метанът допринася за засилване на парниковия ефект, което води до увеличаване на средните температури на Земята.
Засилване на парниковия ефект – метанът е един от ключовите газове, допринасящи за парниковия ефект, което означава, че увеличението на неговата концентрация в атмосферата засилва този ефект и води до глобално затопляне.
Изтъняване на озоновия слой – това не е пряко последствие от увеличаването на метана в атмосферата. Изтъняването на озоновия слой е свързано предимно с емисиите на други вещества, като хлорофлуоровъглеводородите (ХФВВ), а не с метана.
Следователно, правилният отговор на въпроса е В) 1, 2 и 3 – топене на полярните ледове, повишаване на температурата и засилване на парниковия ефект, което показва директните последици от увеличаването на метана в атмосферата.
1) клетъчна мембрана
2) делително вретено
3) гликолиза
4) мейоза
А) 1 и 2 Б) 1 и 3 В) 2 и 4 Г) 3 и 4
Решение:
На въпроса за структурите и процесите, които са възникнали при еукариотите, можем да отговорим, като разгледаме характеристиките на еукариотните клетки в сравнение с прокариотите:
Клетъчна мембрана – Всички клетки, включително и прокариотните, имат клетъчна мембрана. Така че наличието на клетъчна мембрана не е уникално за еукариотите.
Делително вретено – Делителното вретено е характерно за еукариотните клетки и е от съществено значение за процеса на клетъчно делене (митоза и мейоза), участвайки в разпределението на хромозомите между дъщерните клетки.
Гликолиза – Гликолизата е универсален метаболитен път, присъщ както за прокариотите, така и за еукариотите. Този процес позволява на клетките да получават енергия от глюкозата без нужда от кислород.
Мейоза – Мейозата е специализиран вид клетъчно делене, който води до образуването на гамети (полови клетки) с хаплоиден набор от хромозоми. Този процес е характерен само за еукариотите.
Изходя от това, можем да заключим, че делителното вретено и мейозата са специфични за еукариотите, докато клетъчната мембрана и гликолизата са общи за всички типове клетки. Следователно, правилният отговор на въпроса е В) 2 и 4 – делително вретено и мейоза, които са характерни само за еукариотите.
1) метисация
2) сливане на расите
3) поява на нови раси
4) алопатрично видообразуване
А) 1 и 2 Б) 1 и 3 В) 2 и 4 Г) 3 и 4
Решение:
Промените в еволюцията на човека поради глобализацията могат да бъдат разгледани от гледна точка на повишаването на мобилността и комуникацията между хората от различни части на света. Това води до по-висока степен на генетично смесване и социокултурно взаимодействие. Въз основа на това можем да анализираме изброените възможности:
Метисация – процес на смесване на хора от различни раси, което води до раждането на индивиди със смесени генетични черти. Този процес е пряк резултат от глобализацията, тъй като увеличената мобилност и миграция допринасят за по-голяма генетична диверсификация.
Сливане на расите – тясно свързано с метисацията, този термин описва процеса, при който различията между расите стават все по-малко забележими поради обширното генетично смесване.
Поява на нови раси – този процес е малко по-малко вероятен в контекста на съвременната глобализация, която по-скоро води до размиване на строгите расови граници, отколкото до формирането на нови, ясно различими расови групи.
Алопатрично видообразуване – е процес на еволюционно разделяне, който се случва, когато популации от един и същ вид са географски изолирани една от друга дълго време, което не е характерно за ера на глобализацията, която характеризира с увеличена свързаност и взаимодействие.
В контекста на глобализацията, метисация и сливане на расите са най-вероятните промени в еволюцията на човека. Тези процеси отразяват увеличеното генетично смесване и социокултурната интеграция, които са характерни за съвременния свят. Следователно, правилният отговор на поставения въпрос би бил А) 1 и 2 – метисация и сливане на расите.
А) Кои цитоскелетни елементи са означени с буква Х? – микротубули (микротръбички)
Б) Как се наричат надмолекулните комплекси, от които са изградени? –протеинови (протеидни)
В) Кой белтък участва в изграждането на субединиците? – тубулин
Г) Каква е ролята на този органел в деленето на клетката? – участва в образуването на делителното вретено
Д) В кой вид еукариотна клетка се наблюдава този органел? – животински или клетки на нисши растения
1.В края на профаза хромозомите се свързват с делителното вретено чрез кинетохорнинишки.2.През метафаза бивалентите се подреждат по екватора на делителното вретено.3.Майчината и дъщерните клетки съдържат еднакъв брой молекули ДНК.4.Образуват се дъщерни клетки с обогатена генетична информация.
5.През G1 периода на интерфаза клетката увеличава размерите си.
6.Клетъчното тяло и органелите се разделят в двете дъщерни клетки.7.През стадий пахитен на профаза II протича кросинговър.
8.През телофаза делителното вретено се разпада.
Решение:
1, 5, 6, 8
- През профаза хромозомите се кондензират и се свързват с делителното вретено чрез кинетохорни нишки – това е обща стъпка и за митозата, и за мейозата.
- През метафаза хромозомите (не бивалентите, което е специфично за мейозата) се подреждат по екватора на делителното вретено – и при двата процеса.
- Майчината и дъщерните клетки съдържат еднакъв брой молекули ДНК – това важи за митозата, при мейозата това е вярно само след първото деление (мейоза I).
- Образуват се дъщерни клетки с обогатена генетична информация – това не е обща черта, тъй като при митозата дъщерните клетки са генетично идентични на родителската клетка, а при мейозата се получава генетично разнообразие.
- През G1 периода на интерфаза клетката увеличава размерите си – това е обща характеристика за всички клетъчни цикли.
- Клетъчното тяло и органелите се разделят в двете дъщерни клетки – това е финална стъпка и в митотичния, и в мейотичния цикъл.
- През стадий пахитен на профаза II протича кросинговър – това е специфично само за мейотичния цикъл и не е общо за митозата.
- През телофаза делителното вретено се разпада – това е обща черта за и двата процеса.
На база на тези данни, общи характеристики на митотичния и мейотичния цикъл са:
- В края на профаза хромозомите се свързват с делителното вретено чрез кинетохорни нишки.
- През G1 периода на интерфаза клетката увеличава размерите си.
- Клетъчното тяло и органелите се разделят в двете дъщерни клетки.
- През телофаза делителното вретено се разпада.
Така че правилният отговор е 1, 5, 6 и 8.
Анализирайте информацията от текста и допълнете вярно изреченията.
(Избраното напишете срещу съответната буква.)
А) Влошаването на качеството на виното от фенолни съединения може да се предотврати ако се поддържа по- ниска температура на набраното грозде.
Б) „Напитката на боговете“ – виното, се получава в резултат на алкохолна ферментация.
В) Еукариотните микроорганизми, които превръщат гроздовия сок във вино се наричат дрожди
Г) „Кипенето“ се дължи на отделящият се газ – СО2
Решение:
За да определим вярното съответствие между методите за генетични изследвания и характеристиките, които тези методи изследват, нека разгледаме всяка от тях:
Цитогенетичен метод – този метод изследва кариотипа на индивида, като се фокусира върху структурата и броя на хромозомите. Следователно, съответствието тук е с Г) кариотипът на индивида.
Генеалогичен метод – използва се за проследяване на наследствени линии и проучване на доминантност или рецесивност на признаците в семейни дръвчета. Поради това, съответствието е с А) доминантност или рецесивност на признака.
Популационен метод – изследва честотата на здрави или мутационални алели в популацията. Това съответствие е с Б) честотата на здрави или мутационални алели.
ДНК секвениране – този метод се използва за установяване последователността на нуклеотидите в ДНК молекула и може да идентифицира конкретни секвенции на човешкия геном. Тук съответствието е с Д) секвенциите на човешкия геном.
Методи на близнаците – чрез изучаването на монозиготни и дизиготни близнаци, този метод може да разграничи ролята на генетичната наследственост и околната среда (фенотипната изменчивост). Следователно, съответствието тук е с В) ролята на фенотипната изменчивост.
По този начин, вярното съответствие е:
А) – 2
Б) – 3
В) – 5
Г) – 1
Д) – 4
А) Вида на представеното неалелно взаимодействие е комплементарно
(Отговора напишете с думи.)
Б) Разпадането по фенотип в F2 е 9:3:3:1
(Отговора напишете с цифри.)
В) Генотипът на родителския индивид, означен с цифра 1 е ааВВ
(Отговора напишете с буквените символи от схемата.)
Г) Фенотипът на индивида от F2, означен с цифра 2 е розовиден гребен
(Отговора напишете с думи.)
А) яйчници
Б) митоза
В) неравномерно
Г) хаплоиден (n)
Опишете последователно двата вида твърда опора на тялото (пасивна част на опорно-двигателната система), възникнали при различни представители на животните в еволюцията. Съставете кратък текст (с не повече от шест изречения) и го напишете в листа за отговори.
Спазвайте следния алгоритъм:
•наименование на двата вида твърда опора на тялото
•наименованието на твърда сол, която участва в изграждането и на двата видатвърда опора на тялото
•друга функция (освен опорна), която изпълнява скелета
•по един пример за биологичен вид със съответната опора на тялото
Ключови думи в текста:
•екзоскелет (външен) и ендоскелет(вътрешен)
•CaCО3 (калциев карбонат)
•защитна
•всеки верен отговор вид, съответен заекзо – и ендоскелет
А) гранична функция – 2, 7
Б) регулаторна функция –5, 6
1.камбий
2.епидермис
3.механична тъкан
4.асимилационен паренхим
5.нервна тъкан
6.жлезист епител
7.покривен епител
8.костна тъкан
Решение:
За да отговорим на вашия въпрос, нека разгледаме функциите на изброените тъкани и ги свържем с посочените функции:
А) Гранична функция е свързана със защитата и ограничаването на взаимодействието между вътрешната среда на организма и външната среда. В контекста на растителните и животинските организми:
- Епидермис (2): Тъканта при растенията, която служи като външен защитен слой, покриващ листата, стъблата и корените.
- Покривен епител (7): Тъканта при животните, която покрива външните и вътрешните повърхности на тялото, осигурявайки защита от механични повреди, бактерии и загуба на вода.
Б) Регулаторна функция е свързана с контрола и регулацията на различни процеси в организма, включително метаболизъм, възприятие на стимули и реакция към тях:
- Нервна тъкан (5): Специализирана тъкан при животните, която е отговорна за приемането, обработката и предаването на информация, позволяваща организмите да възприемат и реагират на околната среда.
- Жлезист епител (6): Тип епителна тъкан, която произвежда и секретира различни вещества, необходими за тялото, като например хормони и ензими, участвайки в регулацията на множество функции в животинския организъм.
Така, вашият отговор ще изглежда по следния начин:
А) гранична функция – 2, 7
Б) регулаторна функция – 5, 6
А, Г, Д, Ж
Решение:
- А – Соматотропин (растежен хормон) е асоцииран с нормален ръст.
- Г – Вазопресин (антидиуретичен хормон) е свързан със заболяването диабет инсипидус, което е състояние, при което бъбреците не могат да концентрират урината, водещо до образуването на големи количества разредена урина и, следователно, увеличено пиене и уриниране.
- Д – Алдостерон е хормон, който помага за регулирането на кръвното налягане чрез контрол на концентрацията на натрий и вода. При болестта на Адисон, производството на алдостерон е недостатъчно, което води до ниско кръвно налягане.
- Ж – Паратхормон помага за регулирането на нивата на калций в кръвта. Тетания, известна също като спазмофилия, е състояние, при което ниски нива на калций в кръвта водят до мускулни спазми.
Така че, базирайки се на предоставената таблица, правилните съответствия са:
- A (Соматотропин) – Генетично детерминиран ръст
- Г (Вазопресин) – Диабет инсипидус
- Д (Алдостерон) – Болест на Адисон
- Ж (Паратхормон) – Тетания (гърчове)
А) алела, който ще присъства във всички гамети на жената – 0 (I0)
Б) вероятността да се роди дете с кръвна група А – 50%
В) генотипа на тяхното дете с кръвна група B – B0 (IbI0)
Г) вероятността да се роди дете с кръвна група АB – 0%
Д) наименованието на взаимодействието между алелите A и B при унаследяване на признака кръвна група – кодоминиране
РЕШЕНИЕ:
А) Алелът, който ще присъства във всички гамети на жената, е алелът “о”, тъй като жената има кръвна група 0, което означава, че тя е хомозиготна за алела “о” (генотипът и е oo).
Б) Вероятността да се роди дете с кръвна група А е 50%. Това е така, защото мъжът с кръвна група АВ има алели A и B (генотипът му е AB) и може да предаде алела A на детето. Тъй като жената има само алела “о”, всяко дете ще наследи алел “о” от нея и ако наследи алел “A” от бащата, ще има кръвна група А.
В) Генотипът на тяхното дете с кръвна група B ще бъде Bо. Това е така, защото детето трябва да наследи алел B от бащата и алел “о” от майката, за да прояви кръвна група B.
Г) Вероятността да се роди дете с кръвна група AB е 0%, тъй като жената може да предаде само алели “о”.
Д) Наименованието на взаимодействието между алелите A и B при унаследяване на признака кръвна група е кодоминиране. То означава, че двата алела (A и B) се изразяват едновременно във фенотипа, което води до кръвна група AB.
А) номера на квартала с най-чист въздух –квартал 2
Б) номера на квартала с най-замърсен въздух – квартал 1
В) един пример за източник на прахови частици –транспорт, използване на твърди горива, строителство (пясък и метали), пожари, естествени пясъчни бури и др. верни отговори
Г) замърсителят (от дадените на графиката), който е основна причина за киселинен дъжд – SO2
1. почвена ерозия2. натрупване на тежки метали3. обезлюдяване4. урагани
5. засушаване
6. намалено биоразнообразие
7. температурни промени8. пожари
Решение:
Ерозия на почвата – Изсичането на горите води до увеличена ерозия, тъй като дърветата и растителността обикновено помагат за запазването на цялостта на почвата.
Засушаване – Тропическите гори имат роля в поддържането на водния цикъл чрез транспирация и дъждопади. Тяхното изсичане може да доведе до намалена влажност и по-малко валежи, което води до засушаване.
Намалено биоразнообразие – Тропическите гори са дом на огромно биоразнообразие. Тяхното унищожаване води до загуба на видове, тъй като много животни и растения се намират само в тези екосистеми.
Температурни промени – Изсичането на горите води до промени в микроклимата на района, както и към глобални промени в климата поради намалената абсорбация на въглероден диоксид и нарушените естествени цикли.
Следователно, избраните отговори, които отразяват как изсичането на влажните тропически гори ще се отрази на равновесието в природата са: 1, 5, 6 и 7.
А) човек 4, 6
Б) човекоподобни маймуни 5, 7
1. кръвни групи
2. млечни жлези
3. космена покривка
4. липса на опашка
5. плоскостъпие
6. широк6. широк и скъсен таз
7. дъговиден гръбначен стълб
8. диференцирана зъбна система
А) Хипотезата за абиогенния произход на живота – 2, 6
Б) Хипотезата за космическия произход на живота – 3, 5
1. Организмите са съществували вечно и са неизменни.
2. Животът е резултат от дълга еволюция на материята и е възникнал от неорганични съединения на определен етап от развитието на Земята.
3. Животът е произлязъл от спори на растения или микроорганизми, пренесени от друга планета.
4. Животът е възникнал в резултат на свръхестествена божествена сила.
5. В метеорити са открити предшественици на нуклеинови киселини.
6. От прости органични съединения се образуват мономери на биологичните молекули и те полимеризират.