Тук ще намерите верните отговори на всички въпроси от теста на матурата от 2009 година, изтеглен на сесията на 25 август 2023
Кликнете на заглавието на въпроса и решението ще се отвори.За най-добра подготовка ви съветваме първо да решите матурата ТУК и след това да проверите верните отговори и подробните решения.
Зя тези от вас, които предпочитат да гледат и слушат решенията е плейлистът ни:
Първи модул
А) С, Н, Сu, S
Б) C, O, H, N
В) O, N, Zn, C
Г) N, P, B, O
Решение:
Верният отговор за състава на хиалуроновата киселина и участващите в него макроелементи е Б) C, O, H, N. Хиалуроновата киселина е изградена от монозахариди, включително глюкуронова киселина и аминозахари, което означава, че в нейния състав влизат въглерод (C), кислород (O), водород (H) и азот (N). Тези елементи са основни за структурата на множество биологично важни полимери, включително и хиалуроновата киселина, която играе ключова роля в множество биологични процеси, включително хидратацията на кожата и функциите на съединителната тъкан.
А) стероидБ) пръстеновидна молекулаВ) неразтворим във вода
Г) в плазмалемата на животинска клетка
Решение:
За да отговорим на въпроса, е необходимо да разгледаме разликите между холестерола и тестостерона, както и да разберем вариантите на въпроса:
А) Стероид: И холестеролът, и тестостеронът са стероиди. Стероидите са голям клас липиди, които имат обща структурна характеристика – четири свързани въглеродни пръстена. Те играят различни важни биологични роли в организмите.
Б) Пръстеновидна молекула: Това описание може да се прилага за структурите на много стероиди, включително и за холестерола и тестостерона, които имат пръстеновидна структура.
В) Неразтворим във вода: Стероидите, включително холестеролът и тестостеронът, са липиди, които обикновено са неразтворими във вода поради тяхната хидрофобна природа.
Г) В плазмалемата на животинска клетка: Холестеролът е важен компонент на плазмалемата (клетъчната мембрана) на животинските клетки, където той помага за поддържането на мембранната стабилност и гъвкавост. Тестостеронът, от друга страна, е хормон, който се синтезира в определени жлези и не е структурен компонент на клетъчните мембрани.
Така правилният отговор на въпроса е Г) в плазмалемата на животинска клетка, тъй като това е специфичната разлика между холестерола и тестостерона, която се отнася конкретно само за холестерола.
А) нуклеотидътБ) нуклеоидътВ) нуклозидът
Г) нуклеозомата
Решение:
Основната структурна единица на хроматина е нуклеозомата. Нуклеозомите са основните единици, които организират ДНК в компактна структура, която позволява на дългите молекули на ДНК да се събират и функционират ефективно в клетъчното ядро. Те са изградени от ДНК, навита около ядро от хистонови белтъци, което включва четири вида нуклеозомни хистони, всеки представен от по две молекули, формирайки така наречения хистонов октамер. Около този хистонов октамер се завива ДНК, като този процес представлява първото структурно равнище на опаковане на ДНК.
А) извършва симпорт на Na+ и К+
Б) осъществява антипорт на Na+ и К+В) не използва АТФ за функциониранетоГ) транспортира вещества по посока на концентрационния градиент
Решение:
Калиево-натриевата помпа е белтък, който осъществява антипорт на Na+ (натрий) и K+ (калий). Това означава, че тя извършва активен транспорт, при който натриевите йони се изнасят от клетката, а калиевите йони се внасят вътре в клетката против концентрационния им градиент. Този процес изисква енергия, която се осигурява от хидролизата на АТФ (аденозин трифосфат) до АДФ (аденозин дифосфат). В един цикъл на помпата, 3 йона Na+ се изнасят от клетката, докато 2 йона K+ се внасят в нея.
От това следва, че правилният отговор на въпроса е:
Б) осъществява антипорт на Na+ и K+
А) ацетил КоА се свързва с лимонената киселинаБ) протичат три окислителни стъпалаВ) се осъществява окислително фосфорилиране
Г) се възстановява оксалоцетната киселина
Решение:
В цикъла на Кребс
А) ацетил КоА се свързва с лимонената киселина – НЕВЕРЕН. На първата стъпка в цикъла на Кребс, ацетил-CoA се комбинира с оксалоцетната киселина, образувайки цитрат (лимонената киселина).
Б) протичат три окислителни стъпала – НЕВЕРЕН. В цикъла на Кребс протичат четири стъпала, от които три са окислителни. Тези стъпала са пряко отговорни за производството на водородни носители (NADH и FADH2), които после участват в окислителното фосфорилиране.
В) се осъществява окислително фосфорилиране – НЕВЕРЕН. Окислителното фосфорилиране не се осъществява в рамките на цикъла на Кребс. То се случва по-късно чрез електронния транспортен вериги и фосфорилация на субстратно ниво.
Г) се възстановява оксалоцетната киселина – ВЕРЕН. В края на цикъла на Кребс, оксалоцетната киселина се регенерира, като се възстановява към началната си форма – аспарагинова киселина. Това е ключова стъпка, която позволява цикълът да продължи и да се извършват нови обороти.
Така че, верният отговор е “Г) се възстановява оксалоцетната киселина”.
.
А) хибридизираБ) хидролизираВ) денатурира
Г) ренатурира
РЕШЕНИЕ:
Процесът, обозначен на фигурата с номер 2, представлява ренатурация. Това е процесът, при който молекула, която е била денатурирана (т.е. изгубила е своята нативна триизмерна структура), се възстановява до своята оригинална форма. В контекста на белтъците, това обикновено означава връщане към тяхната функционална конформация след премахване на денатуриращите условия.
По този начин, ако фигурата показва макромолекула, която при процес 1 губи своята нагънатост и става по-изправена, а при процес 2 се връща в нагъната форма, това съответства на дефиницията за ренатурация.
А) са едномембранни органелиБ) съдържат АТФ синтаза
В) обезвреждат токсични веществаГ) нарастват при хетерофагия и автофагия
РЕШЕНИЕ:
Въпросът се отнася до разликите между пероксизомите и лизозомите, които са два вида органели, намиращи се в еукариотните клетки. Нека разгледаме всяка от дадените опции:
А) са едномембранни органели – Това твърдение е вярно както за пероксизомите, така и за лизозомите. И двата органела са отделени с една мембрана, така че този отговор не разграничава пероксизомите от лизозомите.
Б) съдържат АТФ синтаза – Това твърдение е невярно за и двете органели. АТФ синтазата е ензим, който се намира в митохондриите и хлоропластите, където участва в процеса на синтез на АТФ. Тя не се среща в пероксизомите или лизозомите.
В) обезвреждат токсични вещества – Това твърдение е вярно за пероксизомите. Те съдържат ензими, които катализират разграждането на вредни вещества, като водороден пероксид (H2O2), до вода и кислород, което предпазва клетката от оксидативен стрес. Лизозомите също могат да се занимават с разграждането на вещества, но тяхната основна функция е свързана с разграждането на макромолекули, използвайки хидролитични ензими, а не специфично обезвреждането на токсични вещества.
Г) нарастват при хетерофагия и автофагия – Това твърдение е по-свързано с лизозомите. Хетерофагията е процесът, при който клетките поглъщат и разграждат вещества от външната среда, докато автофагията е процесът на самопохапване, при който клетката разгражда свои собствени компоненти. И двата процеса са свързани с функциите на лизозомите, които съдържат ензими за разграждането на различни молекули.
Следователно, правилният отговор на въпроса “Пероксизомите за разлика от лизозомите:” е В) обезвреждат токсични вещества. Това е специфична функция на пероксизомите, която ги отличава от лизозомите.нЕКА РА
А) цитоцентърБ) микротръбичкиВ) полюсни нишкиГ) кинетохорни нишки
РЕШЕНИЕ:
Ще разгледаме внимателно всяка от предложените опции:
А) Цитоцентър – Цитоцентърът (или центрозомата) е основен компонент на делителния апарат в животинските клетки, където се организира образуването на микротръбичките на веретеното по време на клетъчното делене. В растителните клетки, центрозомата липсва, и това е ключова разлика от животинските клетки. Растителните клетки използват други структури за образуването на делителното веретено.
Б) Микротръбички – Микротръбичките са основен компонент на цитоскелета и играят важна роля в клетъчното делене, като формират делителното веретено. Те са присъщи както на растителните, така и на животинските клетки и не са специфичен компонент, който липсва в клетките на висшите растения.
В) Полюсни нишки – Полюсните нишки са част от делителното веретено, които помагат за разделянето на хромозомите. Те са присъщи както на растителните, така и на животинските клетки и участват в процеса на митоза и мейоза.
Г) Кинетохорни нишки – Кинетохорните нишки са специализирани структури от микротръбички, които се свързват с кинетохорите на хромозомите и помагат за тяхното движение по време на клетъчното делене. Те са присъщи и важни за процеса на клетъчно делене както в растителните, така и в животинските клетки.
Следователно, правилният отговор на въпроса е А) Цитоцентър, тъй като това е компонентът на делителния апарат, който липсва в клетките на висшите растения в сравнение с тези в животинските клетки.
А) I
Б) ClВ) NaГ) Fe
РЕШЕНИЕ:
Изображението показва участък от човешкия врат, където се намира щитовидната жлеза. Отклоненията от нормалното развитие на тази жлеза могат да са резултат на различни причини, но когато става въпрос за химичен елемент, често се мисли за йод (I), който е жизненоважен за синтеза на хормоните на щитовидната жлеза. Недостигът на йод може да доведе до развитие на гуша, състояние, при което щитовидната жлеза се увеличава, за да компенсира недостига на йод. Така че правилният отговор на този въпрос е:
А) I
А) плазмодезмитеБ) десмозомитеВ) конексонитеГ) синапсите
РЕШЕНИЕ:
Комуникативните контакти в растителните клетки са А) плазмодезмите. Тези структури позволяват директен цитоплазмен контакт между клетките, през който могат да се пренасят молекули и йони. Това е особено важно за растенията, тъй като им помага да споделят ресурси и да комуникират на клетъчно ниво.
Другите опции се отнасят до други типове клетъчни контакти, които не са характерни за растителните клетки:
- Б) десмозомите са структури за свързване на клетки, които осигуряват механична стабилност между клетките на животински тъкани.
- В) конексоните са специални белтъчни комплекси, които формират канали между животинските клетки и позволяват пряк електрически и метаболитен трансфер.
- Г) синапсите са структури, които позволяват невроните да комуникират с други неврони или с мускулни клетки, те не са присъщи за растителните клетки
А) формирането на различните видове тъкани в даден организъмБ) поддържането на генетичното разнообразие в популациитеВ) образуването на нови клетъчни популацииГ) появата на тумори
РЕШЕНИЕ:
Резултатът от клетъчната диференциация е А) формирането на различните видове тъкани в даден организъм. Този процес води до специализация на клетките, като в резултат на диференциацията от една начална клетка се развиват специализирани клетки, които възникват с изменения в строежа и функцията им. Специализацията на клетките позволява извършването на определени функции, което е от съществено значение за функционирането на многоклетъчния организъм.
Опциите Б), В) и Г) не отразяват директни резултати от клетъчната диференциация. Поддържането на генетичното разнообразие в популациите (Б) е свързано с репродуктивните процеси и генетичните механизми, образуването на нови клетъчни популации (В) може да бъде резултат от деление и размножаване на клетките, а появата на тумори (Г) е свързана с неконтролирано клетъчно делене и не е типичен резултат от нормалната клетъчна диференциация.
А) прякото развитие на индивидаБ) ембрионалното развитиеВ) непълната метаморфоза
Г) пълната метаморфоза
РЕШЕНИЕ:
Стадий “какавида” се наблюдава при Г) пълната метаморфоза. Пълната метаморфоза включва няколко стадия в развитието на насекомите, които са ясно разграничени и значително различни помежду си: яйце, ларва, какавида (или пупа) и възрастно насекомо (имаго). Стадият на какавидата е период на преобразуване, при който ларвата се трансформира във възрастно насекомо.
В контекста на другите опции:
А) Прякото развитие на индивида не включва стадий какавида, защото организмите с пряко развитие не преминават през рязка промяна във формата между рождението и възрастното състояние.
Б) Ембрионалното развитие описва ранни стадии на развитие вътре в яйцето или матката, преди раждането или излюпването.
В) Непълната метаморфоза включва развитие с по-малко ясно разграничени стадии и без стадий на какавида, обикновено преминавайки през няколко ларвални стадия на растеж, които приличат на възрастния организъм.
А) 1Б) 2В) 3Г) 4
А) ААBB x aabbБ) АaBB x AaBb
В) AaBb x aabbГ) ААBb x aabb
РЕШЕНИЕ:
При анализиращо кръстосване между хетерозиготен по два гена родител и хомозиготен рецесивен родител (анализатор), се получава разпадане на фенотипите в поколението в съотношение 1:1:1:1. Това съотношение съответства на опция В) AaBb x aabb, където хетерозиготният родител образува четири типа гамети (Ab, aB, AB, ab), а хомозиготният рецесивен родител произвежда само един тип гамети (ab). Когато тези гамети се комбинират, резултатът е равномерно разпределение на фенотипите и генотипите в потомството.
А) соматична ембриогенезаБ) партеногенеза
В) клониранеГ) полово
А) 1 → 2 → 3Б) 2 → 3 → 1
В) 3 → 2 → 1Г) 2 → 1 → 3
РЕШЕНИЕ:
На приложената илюстрация са изобразени части от дихателната система на човека, като са обозначени с номера:
- Трахея
- Бронхи
- Алвеоли
Когато става дума за издишване, въздухът се движи от алвеолите (3), където се извършва газообменът, през бронхите (2) и накрая през трахеята (1) излиза от тялото. Така правилната последователност на издишания въздух е:
В) 3 → 2 → 1
А) слюнчени, чревни, околощитовидниБ) потни, надбъбречни, стомашниВ) щитовидна, панкреас, простата
Г) хипофиза, епифиза, тимус
РЕШЕНИЕ:
Ендокринните жлези са органи, които произвеждат и отделят хормони директно в кръвта. От предложените варианти:
- А) Слюнчените и чревните жлези са екзокринни, тъй като отделят своите продукти в устата и червата съответно. Околощитовидните жлези (паращитовидните жлези) са ендокринни, тъй като те отделят хормони в кръвта, които регулират нивото на калций.
- Б) Потните жлези са екзокринни. Надбъбречните жлези са ендокринни, тъй като произвеждат хормони като адреналин и кортизол. Стомашните жлези са екзокринни, тъй като отделят стомашен сок в стомаха.
- В) Щитовидната жлеза е ендокринна жлеза, отделяща хормони като тироксин. Панкреасът е смесена жлеза с екзокринна (отделяща панкреатичен сок в дванадесетопръстника) и ендокринна функция (отделяща инсулин и глюкагон в кръвта). Простатата е екзокринна жлеза, участваща в отделянето на семенна течност.
- Г) Хипофизата и епифизата (или звездния жлез) са чисто ендокринни жлези. Тимусът е орган с ендокринна функция, особено в ранните етапи на човешкия живот, произвеждайки тимозин и други хормони, участващи в развитието на имунната система.
Така че правилният отговор, в който всички жлези са изключително ендокринни, е:
Г) хипофиза, епифиза, тимуся
А) ловноБ) хранително
В) родителскоГ) кооперация
РЕШЕНИЕ:
Описаното поведение на възрастните императорски пингвини е пример за родителско поведение. То включва грижи и отговорности, които родителите проявяват към техните потомци – в този случай, мътене на яйцето от мъжката, докато женската търси храна, и изхранване на новоизлюпеното птиче от мъжката с вещество, подобно на мляко, което отделя от хранопровода си. Това поведение гарантира оцеляването на потомството в суровата антарктическа среда до завръщането на женската, след което двамата родители се редуват в грижите за малкото. Така че, правилният отговор е:
В) родителско
А) ДаунБ) Патау
В) ТърнърГ) Едуардс
РЕШЕНИЕ:
Монозомията на половите хромозоми, която представлява наличието само на една Х хромозома при жените (45, X вместо нормалните 46, XX), е характерна за синдрома на Търнър. Жените с Търнър синдром обикновено имат една Х хромозома, а втората полова хромозома липсва или е нефункционална. Така че правилният отговор е:
В) Търнър
А) полупопулацииБ) псевдопопулации
В) географски популацииГ) екологични популации
РЕШЕНИЕ:
Описаните териториални групировки на големия синигер, които са географски изолирани и се различават по поведение при размножаване и реакция към климатичните фактори, се означават като географски популации. Терминът географска популация се използва за описване на групи от индивиди от един вид, които са разделени по географски признак и имат някои отличителни характеристики. Така че правилният отговор е:
В) географски популации
А) горскатаБ) ливаднатаВ) океанската
Г) агросистемата
РЕШЕНИЕ:
Климаксното състояние е термин в екологията, който се отнася до стабилно, завършено състояние на екосистемата, което е резултат от процеса на сукцесия и което може да съществува дълго време, ако не настъпят значителни промени в околната среда.
Агросистемата, или земеделската екосистема, не достига състояние на климакс, тъй като е създадена и постоянно поддържана от човека. Тя е силно манипулирана и често изисква намеса във вид на засаждане, торене, поливане и други агротехнически мерки, за да се поддържа продуктивността. Без тези намеси, агросистемите обикновено се превръщат в различен тип екосистема, докато се установи естественият процес на сукцесия, който води до климаксно състояние. Ето защо агросистемите по дефиниция не достигат климакс.
Правилният отговор е:
Г) агросистемата
А) космената покривкаБ) диференцираните зъбиВ) междукамерната преграда
Г) плацентата
РЕШЕНИЕ:
Ценогенезата е процес на еволюционно развитие, при който дадена биологична черта набира господстващо значение за оцеляването и разпространението на един вид или група организми. По време на неозойската ера бозайниците претърпяха редица адаптации, които им помогнаха да станат доминиращата група животни след изчезването на динозаврите.
Сред тези адаптации, плацентата е от особено значение. Тя позволява на бозайниците да изхранват и защитават своето развиващо се потомство вътре в тялото на майката, което води до по-висока преживяемост на ембрионите и по-добра защита от хищници. Това е важен фактор за успеха на плацентарните бозайници (едри бозайници) по време на неозойската ера.
Правилният отговор е:
Г) плацентата
А) алопатрично
Б) симпатричноВ) филетичноГ) паралелно
РЕШЕНИЕ:
Симпатричното видообразуване е процес, при който нови видове възникват в рамките на същата географска област. Това често се случва когато възникнат екологични, поведенчески или физиологични бариери, които водят до репродуктивно изолиране на части от популацията. Описанието на пъстрокрилката, която развива нови раси, специализирани за паразитиране на различни хозяини в същия регион, подсказва, че става дума за симпатрично видообразуване. Това е така, защото всички промени са станали в една и съща област, а не в различни географски региони, което би било признак за алопатрично видообразуване.
Правилният отговор е:
Б) симпатрично
А) еднакви защитни окраски на животни, живеещи при еднакви условияБ) органи с еднакъв зародишен произход, но с различна функцияВ) органи с различен зародишен произход, но с еднаква функция
Г) корелативно развитие на признаци, например при хищник и жертва
Решение:
Резултат от коеволюция е Г) корелативно развитие на признаци, например при хищник и жертва. Коеволюцията представлява процес, при който две или повече видове взаимно влияят един на друг в еволюционния си път, водейки до развитието на специфични адаптации в отговор на това взаимодействие. Пример за това е корелативното развитие на признаци при хищник и неговата жертва, където адаптациите на единия водят до контраадаптации в другия, стимулирайки еволюционни промени в двете взаимодействащи страни.
Отговорите А), Б) и В) не отговарят директно на концепцията за коеволюция:
- А) Еднакви защитни окраски на животни, живеещи при еднакви условия, могат да бъдат резултат от конвергентна еволюция, а не непременно от коеволюция.
- Б) Органи с еднакъв зародишен произход, но с различна функция, описва концепцията за хомоложни структури, което е свързано с еволюционни процеси, но не задължително с коеволюция.
- В) Органи с различен зародишен произход, но с еднаква функция, описват аналогични структури, резултат от конвергентна еволюция, която също не е непременно свързана с коеволюция.
А) движещ
Б) дизруптивенВ) стабилизиращГ) конституционен
РЕШЕНИЕ:
На графиката се визуализира промяна в разпределението на фенотипите в една популация след естествен отбор. Първоначалното разпределение на фенотипите е показано с пунктирана линия, а разпределението след естествения отбор е показано с пълна линия. Разгледайме всяка от предложените възможности:
А) Движещ естествен отбор: При този тип отбор, единият край на спектъра на фенотипите е предпочитан, което води до изместване на цялото разпределение на фенотипите в тази посока. На графиката това би изглеждало като преместване на пика на разпределението вляво или вдясно.
Б) Дизруптивен естествен отбор: При дизруптивния отбор, екстремите (крайните стойности на разпределението) са предпочитани, а средните стойности са в неблагоприятно положение. Това води до разпределение с два или повече върха, както е показано на графиката.
В) Стабилизиращ естествен отбор: Този тип отбор поддържа средните фенотипи и намалява вариацията около тази среда, което води до по-висок пик в центъра на разпределението и намаляване на екстремните фенотипи.
Г) Конституционен естествен отбор: Този термин обикновено не се използва в стандартната еволюционна биология и може да предизвика объркване. Вероятно е възникнала грешка в превода или понятието се използва в специфичен контекст, който не е част от общоприетата терминология.
На представената графика, разпределението на фенотипите след отбора показва два пика, което съответства на дизруптивния естествен отбор. Така че, в контекста на въпроса, правилният отговор е:
Б) дизруптивен
1) Моделът представя алостерично инхибиране.
2) Ефекторът се свързва с активния център на ензима.
3) Ензимът променя нативната си конформация.
4) Конформационните промени са
необратими.А) само 1 и 2 Б) само 1 и 3 В) 1, 2 и 4 Г) 1, 2 и 3
РЕШЕНИЕ:
На изображението се визуализира процес, който представлява алостерично инхибиране на ензимна реакция:
Моделът представя алостерично инхибиране: Това е вярно. На схемата ефекторът (който често е алостеричен инхибитор) се свързва с алостеричен сайт на ензима, който е различен от активния център, водейки до промяна в конформацията на ензима и намаляване на неговата активност.
Ефекторът се свързва с активния център на ензима: Това не е вярно според схемата и обичайното разбиране на алостеризма. Ефекторите при алостеричните ензими се свързват с места, различни от активния център.
Ензимът променя нативната си конформация: Това е вярно. Алостеричното инхибиране води до промяна в третичната структура на ензима, което може да възпрепятства свързването на субстрата с активния център или да намали ефективността на ензима.
Конформациационните промени са необратими: Обикновено, това не е вярно. Алостеричните промени в ензимите често са обратими, което позволява ензимите да се връщат към своята нативна конформация когато алостеричният инхибитор се освободи.
Следователно, твърденията 1) и 3) са верни, докато твърденията 2) и 4) не са. Правилният отговор на въпроса е:
Б) само 1 и 3
1) хетерохроматин
2) еухроматин
3) цитоцентър
4) полизомаА) 1 и 3 Б) само 2 и 4 В) само 2 и 3 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Възстановяването на тъкани и органи изисква клетъчно делене и протеинов синтез. Тези процеси включват различни клетъчни структури и компоненти:
Хетерохроматин: Това е форма на ДНК в клетъчното ядро, която е силно навита и неактивна по отношение на транскрипция. По тази причина хетерохроматинът обикновено не участва директно във възстановяването на тъкани и органи, тъй като не е свързан с активен протеинов синтез.
Еухроматин: Това е по-малко плътно опакованата форма на ДНК, която е активна и се транскрибира за производството на РНК и следващия протеинов синтез. Еухроматинът е важен за клетъчната активност, включително за възстановяване на тъкани.
Цитоцентър (центросома): Центросомата участва в организирането на микротубулите по време на клетъчното делене и е съществена за формирането на веригата на митотичния веретено, което е ключово за правилното разделение на хромозомите.
Полизома: Полизомите са клъстери от рибозоми, които са активно ангажирани в синтеза на протеини. Те са съществени за производството на протеини, необходими за възстановяването и регенерацията на тъкани.
Следователно, структурите, които участват във възстановяването на тъкани и органи, са еухроматинът, цитоцентърът и полизомите.
Правилният отговор е:
Г) 2, 3 и 4
1) подходяща температура
2) хранителна среда
3) стерилна среда
4) светлинаА) само 1 и 2 Б) само 3 и 4 В) 1, 2 и 3 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Култивирането на млечно-кисели бактерии за биотехнологични производства изисква специфични условия за оптимизиране на растежа и активността им:
Подходяща температура: Млечно-киселите бактерии имат специфични изисквания към температурата, при които процесите на растеж и производство на млечна киселина са оптимални.
Хранителна среда: Те също се нуждаят от подходяща хранителна среда, която да съдържа необходимите за тяхното развитие и метаболизъм вещества, като захари, аминокиселини, пептиди, витамини и минерали.
Стерилна среда: Стерилността е изключително важна за предотвратяване на замърсяване с нежелани микроорганизми, които могат да повлияят на производствения процес и качеството на продукцията.
Светлина: За млечно-киселите бактерии светлината обикновено не е съществено условие, тъй като те са микроорганизми, които не извършват фотосинтеза и могат да растат в тъмни или слабо осветени условия.
Следователно, важните условия за култивиране на млечно-кисели бактерии са подходящата температура, хранителната среда и стерилната среда.
Правилният отговор е:
В) 1, 2 и 3
1) инверсиите
2) инсерциите
3) дупликациите
4) транслокациитеА) само 1 и 2 Б) само 1 и 3 В) 1, 2 и 3 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Вътрехромозомни мутации са промени, които се случват в рамките на една хромозома. Те включват:
Инверсии: При инверсията сегмент от хромозомата се преобръща на 180 градуса и се реинтегрира обратно в хромозомата. Това е вътрешна промяна в структурата на хромозомата.
Инсерции: Това е добавянето на един или повече нуклеотидни бази в генома. Инсерциите са вътрехромозомни, когато вмъкването се случва в рамките на същата хромозома.
Дупликации: Те представляват повторение на сегмент от ДНК в хромозомата. Това е друг тип вътрехромозомна мутация.
окации: Те представляват пренасянето на сегмент от една хромозома на друга и са междухромозомни мутации, не вътрехромозомни.
Следователно, инверсиите, инсерциите и дупликациите са примери за вътрехромозомни мутации, тъй като се случват в рамките на една и съща хромозома. Транслокациите са междухромозомни мутации и затова не са включени в списъка на вътрехромозомни мутации.Следователно, правилният отговор на въпроса е:
В) 1, 2 и 3
1) котешко мяукане
2) фенилкетонурия
3) муковисцидоза
4) таласемияА) само 1 и 2 Б) само 3 и 4 В) 1, 2 и 4 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Молекулните болести са резултат от генетични аномалии, които причиняват нарушения в молекулните процеси в клетките. Такива болести обикновено включват нарушено белтъчно синтезиране или метаболитни пътища. Разгледайме всяко от предложенията:
Котешко мяукане (синдром на котешко мяукане): Това е генетично разстройство, наречено така заради характерния звук, който издават засегнатите деца. То е причинено от делеция на част от хромозома 5, но не се счита за “молекулна болест” в тесния смисъл на термина.
Фенилкетонурия: Това е метаболитно разстройство, причинено от мутация в гена, кодиращ ензима фенилаланин хидроксилаза, което води до натрупване на фенилаланин в организма. Това е класически пример за молекулна болест.
Муковисцидоза: Това е генетично заболяване, което засяга екзокринните жлези и води до производството на гъста, лепкава слуз. То е причинено от мутации в гена CFTR и също е пример за молекулна болест.
Таласемия: Това е наследствено кръвно разстройство, характеризиращо се с недостатъчно производство на хемоглобин, което води до анемия. Таласемията е причинена от мутации в гените, кодиращи за глобиновите вериги на хемоглобина и също се счита за молекулна болест.
Следователно, фенилкетонурията, муковисцидозата и таласемията са примери за молекулни болести, тъй като са пряко свързани с нарушения на молекулярно ниво в клетките.
Правилният отговор е:
Г) 2, 3 и 4
1) подезична
2) околоушна
3) подчелюстна
4) околощитовиднаА) само 1 и 2 Б) само 1 и 3 В) само 1, 2 и 3 Г) 1, 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Жлезите, които имат храносмилателни функции, са тези, които произвеждат храносмилателни ензими и помагат в процеса на разграждане на храната. Това са:
Подезична жлеза: Това е една от слюнчените жлези, които участват в началния етап на храносмилането, като произвеждат слюнка, която овлажнява храната и започва разграждането на въглехидратите.
Околоушна жлеза: Това също е слюнчена жлеза, която участва в производството на слюнка.
Подчелюстна жлеза: Още една от основните слюнчени жлези, която също произвежда слюнка с храносмилателни ензими.
Околощитовидна жлеза: Това не са жлези с храносмилателни функции, а паращитовидните жлези, които секретират хормони, регулиращи метаболизма на калция и фосфатите в тялото.
Подезичната, околоушната и подчелюстната жлези са тези, които имат храносмилателни функции, тъй като произвеждат слюнка, която помага в механичното и химичното разграждане на храната.
Правилният отговор е:
В) само 1, 2 и 3
1) ангиография
2) рентгенография
3) електроенцефалограма
4) биохимичен анализ на кръвтаА) само 1 и 2 Б) само 2 и 4 В) само 3 и 4 Г) 1, 2 и 3
РЕШЕНИЕ:
Подаграта е болест, свързана с нарушение в метаболизма на пикочната киселина, което води до нейното излишък и отлагане под формата на кристали в ставите и други тъкани. Диагностиката на подаграта обикновено включва:
Ангиография: Този метод визуализира кръвоносните съдове и не се използва за диагностика на подагра.
Рентгенография: Може да покаже характерни изменения в ставите, свързани с подагра, като наличието на уратни кристали, които могат да предизвикат ставни увреждания и ерозия на костите.
Електроенцефалограма: Този метод записва електрическата активност на мозъка и не се използва при диагностицирането на подагра.
Биохимичен анализ на кръвта: Този анализ може да открие повишени нива на пикочната киселина в кръвта, което е характерно за подагра.
Следователно, методите, които могат да бъдат използвани за диагностициране на подагра, са рентгенографията и биохимичният анализ на кръвта.
Правилният отговор е:
Б) само 2 и 4
1) Солеността на Аралско море се повишава.
2) Климатът в региона става по-континентален.
3) Уловът на шаран, есетра, херинга се увеличава.
4) Безработицата в съседните на морето страни се повишава.А) 1, 2 и 3 Б) 1, 2 и 4 В) 1, 3 и 4 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Относно последствията от намалелия приток на вода към Аралско море:
- Солеността на Аралско море се повишава: Това е вярно. С намаляването на притока на вода, концентрацията на сол в оставащата вода се увеличава.
- Климатът в региона става по-континентален: Също вярно. Изчезването на големия воден басейн влияе на микроклимата, правейки го по-сух и екстремен.
- Уловът на шаран, есетра, херинга се увеличава: Това не е вярно. Намаляването на водния обем и увеличаването на солеността неблагоприятно засягат рибните популации.
- Безработицата в съседните на морето страни се повишава: Това може да бъде вярно, тъй като промените в морето могат да доведат до спад в риболова, туризма и други свързани сектори.
Правилният отговор относно последствията от изчезването на Аралско море е:
Б) 1, 2 и 4
1) едномембранни органели
2) цитоскелет
3) рибозоми
4) ядроА) 1 и 2 Б) 1 и 4 В) 2 и 3 Г) 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Инвагинационната хипотеза обяснява произхода на ядрото и ендомембранната система в еукариотната клетка. Според тази хипотеза, вътрешната мембрана на клетката се инвагинира, или се вдлъбва навътре, за да формира ядрото и други едномембранни органели, като ендоплазмения ретикулум и Голджиевия апарат.
От предложените възможности:
- едномембранни органели (1) са свързани с инвагинационната хипотеза, тъй като те могат да включват органели, формирани чрез вдлъбване на плазмената мембрана.
- Ядрото (4) също се обяснява с инвагинационната хипотеза, тъй като предполагаемото вдлъбване на плазмената мембрана може да е довело до формирането на ядрената обвивка.
Цитоскелетът (2) и рибозомите (3) не се формират чрез инвагинация на мембраните, така че те не са обхванати от инвагинационната хипотеза. Цитоскелетът е съставен от протеинови фибри, които поддържат клетъчната структура, докато рибозомите са органели, които синтезират протеини и не са обвити с мембрана.
Правилният отговор е Б) 1 и 4.
1) метисация
2) глобализация
3) трансформация
4) компартментализация
А) само 1 и 2 Б) само 2 и 3 В) само 1, 2 и 3 Г) 1, 2, 3, 4
РЕШЕНИЕ:
Метисация (1) се отнася до смесването на генетичен материал от различни етнически или географски изолирани популации. Този процес увеличава генетичното разнообразие и може да повлияе на бъдещата еволюция на човека като цяло, като способства за повишаване на адаптивните способности и здравето на хората.
Глобализация (2) обхваща процесите, които увеличават световните социални взаимодействия, като по този начин спомагат за разпространението на културни и генетични елементи на междуличностно и междугрупово ниво. Глобализацията може да води до метисация и да ускори разпространението на адаптивни черти.
Трансформация (3) е общ термин, който може да обхваща широк спектър от промени, включително технологични, екологични, и социални промени, които потенциално влияят на човешката еволюция. Промените в околната среда, начинът на живот и технологичните иновации могат да променят естествения отбор и да създадат нови еволюционни натиски.
Компартментализация (4) може да бъде тълкувана в контекста на еволюционната биология като процес на разделяне на популациите в изолирани групи, което може да води до генетично разнообразие поради генетичната дрейф или адаптация към специфични екологични условия. Въпреки че, този процес може да има значение в определени контексти, той не е често асоцииран със съвременните тенденции в еволюцията на човека в контекста на глобализацията и технологичните промени.
Отговорът (А) само 1 и 2 е верен
(Отговорите въведете с думи срещу съответните букви.)
А) Представеният органел е ………..
Б) Органелът притежава собствен белтъксинтезиращ
апарат, който включва 70 S ………..
В) В структурите, означени с 1 се разполагат редокс-
системи, които образуват ………… вериги.
Г) В междумембранното пространство се увеличава
концентрацията на …………..
Д) Гънките на …………. мембрана са повече на брой при
клетки с по-големи енергийни нужди.