Тук ще намерите верните отговори на всички въпроси. Кликнете на заглавието на въпроса и решението ще се отвори.За най-добра подготовка ви съветваме първо да решите матурата ТУК и след това да проверите верните отговори и подробните решения
Първи модул
А) Na, O, N, Cl
Б) C, H, Na, K
В) C, H, O, N
Г) H, Ca, O, Mg
РЕШЕНИЕ:
Биогенните елементи са основни химически елементи, които са от съществено значение за живите организми. Те участват във всички биохимични процеси и са строителни елементи на клетките. От предложените варианти, вариант В) C, H, O, N съдържа елементите, които се считат за основните биогенни елементи. Те са:
- Въглерод (C) е основата на всички органични молекули и участва във формирането на живата материя.
- Водород (H) е част от водата и органичните молекули, като участва в множество биохимични реакции.
- Кислород (O) е съществен за дихателния процес и метаболизма на клетките.
- Азот (N) е ключов компонент на аминокиселините, които са строителни блокове на протеините, както и на нуклеиновите киселини.
Така, правилният отговор на въпроса е В) C, H, O, N, които са сред основните биогенни елементи, необходими за живота.
А) апериодичен хетерополимер
Б) молекула, съдържаща Mg2+
В) с разклонени полипептидни вериги
Г) с фибриларна нативна конформация
А) клатриновият комплекс
Б) клетъчната мембрана
В) цитоцентърът
Г) хроматинът
РЕШЕНИЕ:
Нуклеопротеиновият комплекс е структура, която се състои от нуклеинови киселини и протеини. В контекста на клетката, най-характерният пример за нуклеопротеинов комплекс е хроматинът. Хроматинът е комплекс от ДНК и асоциираните с нея протеини, наречени хистони, които помагат за компактирането на ДНК в ядрото на еукариотните клетки. Така, верният отговор на въпроса е Г) хроматинът.
- А) Клатриновият комплекс е свързан с процеса на ендоцитоза, при който клетката поглъща вещества от външната си среда.
- Б) Клетъчната мембрана е липиден бислой, който отделя клетката от външната ѝ среда и регулира транспорта на вещества навън и навътре.
- В) Цитоцентърът (или центрозомата) е органел, който играе важна роля в клетъчното делене и организацията на микротубулите.
Така, хроматинът е най-подходящият отговор за нуклеопротеинов комплекс.
А) осмотична
Б) изотонична
В) хипотонична
Г) хипертонична
РЕШЕНИЕ:
На изображението се виждат две клетки, които губят вода, което се посочва със стрелките, означени с H2O, насочени навън от клетките. Това означава, че водата се измества от вътрешността на клетките към извънклетъчната среда. Такъв ефект настъпва, когато клетките са поставени в хипертонична среда – среда с по-висока концентрация на разтворени вещества отколкото в цитоплазмата на клетките. Осмотичният натиск причинява водата да изтича от клетките, за да се опита да балансира концентрациите на разтворените вещества, което води до тяхното свиване или црепване.
Верен отговор Г) хипертонична.
А) цикълът на Калвин
Б) цикълът на Кребс
В) ферментацията
Г) гликолизата
РЕШЕНИЕ:
Универсалният метаболитен път за получаване на енергия в клетките при анаеробни условия, т.е. при липса на кислород, е В) ферментацията. Ферментацията е процес, при който клетките произвеждат енергия чрез разграждане на органични субстрати (като глюкоза) без участието на кислород. Това е анаеробен път, който може да включва алкохолна ферментация, при която се образува етанол и въглероден диоксид, или млечнокисела ферментация, при която се произвежда млечна киселина. Тези пътища са от съществено значение за много микроорганизми и за мускулните клетки при високо енергийно натоварване, когато кислородът е ограничен.
А) ДНК
Б) инсулина
В) кератина
Г) миоглобина
РЕШЕНИЕ:
На изображението е представена структурата на пептидна връзка, която свързва аминокиселините в протеините. Въпросът е кой от изброените биополимери НЕ е свързан чрез химичната връзка, означена с буква Х (пептидната връзка).
Пептидната връзка, която е означена с Х на изображението, е характерна за протеините. Тя свързва аминокиселите чрез взаимодействие между карбоксилната група на едната аминокиселина и аминната група на следващата, отделяйки молекула вода в процеса на кондензация.
- Инсулинът е хормон, който е протеин, и следователно той съдържа пептидни връзки.
- Кератинът е протеин, намиращ се в косите и ноктите, и той също има пептидни връзки.
- Миоглобинът е протеин, който съдържа желязо и се намира в мускулните клетки, и той също има пептидни връзки.
Следователно, единственият биополимер от изброените, който не е свързан с пептидни връзки, е ДНК. ДНК е нуклеинова киселина и е свързана чрез фосфодиестерни връзки, а не пептидни.
Правилният отговор на въпроса е: А) ДНК
А) кислород
Б) соматотропин
В) аминокиселина
Г) пикочна киселина
А) 1
Б) 2
В) 4
Г) 5
РЕШЕНИЕ:
На изображението е показан фрагмент от молекула на иРНК (мРНК), който съдържа повторение на кодони. Аминокиселината валин се кодира от кодоните GUU, GUC, GUA и GUG на мРНК. В представения фрагмент от иРНК (който вероятно е транскрибиран на кирилица) виждаме повторение на кодона GUA, който също е един от кодоните, кодиращи валин.
Ако прочетем сегмента от иРНК и разделим повтарящите се кодони ГУА , които кодират валин, можем да преброим колко пъти се повтаря този кодон. На база на предоставената снимка, може да се види, че кодонът ГУА се повтаря два пъти.
Следователно, ако се кодира аминокиселината валин от кодона ГУА , и на фрагмента са видими две повторения на този кодон, отговорът е, че има две молекули валин, кодирани в представения сегмент от иРНК.
Верният отговор на въпроса е:
Б) 2
А) В6
Б) D
В) Е
Г) К
РЕШЕНИЕ:
На изображението са показани отклонения от нормалното развитие на костната система, като се виждат различни форми на кривизмите на костите на долните крайници. Вероятната причина за такива кривизми е недостиг на витамин D, който е от решаващо значение за усвояването на калций и фосфор и по този начин за правилното развитие на костите. Недостигът на витамин D може да доведе до рахит при деца, който се характеризира с омекотяване и деформация на костите.
Така верният отговор на въпроса е:
Б) D
А) миозинов филамент
Б) актинов филамент
В) тропонин
Г) Z-диск
РЕШЕНИЕ:
На схемата е представен саркомер, основната контрактилна единица на мускулните влакна. Саркомерът е ограничен от два Z-диска, между които се намират миозинови и актинови филаменти. Миозиновите филаменти са по-дебели и обикновено се намират в средата на саркомера, докато актиновите филаменти са по-тънки и се прикрепят към Z-диска.
Буква Х на схемата означава част от саркомера, която не е в контакт с миозиновите филаменти, а по-скоро е свързана с Z-диска. Тази част е по-светла и се нарича I-полоска, която се състои предимно от актинови филаменти.
Следователно, буква Х означава:
Б) актинов филамент
А) стволови
Б) мускулни
В) нервни
Г) кръвни
РЕШЕНИЕ:
Частично диференцирани клетки са такива, които вече са започнали да специализират своята функция, но все още имат потенциал да се превърнат в различни видове клетки в определена тъкан. Стволовите клетки (А) са недиференцирани или мултипотентни и имат способността да се развият в много различни клетъчни типове.
От друга страна, мускулните (Б), нервните (В) и кръвните (Г) клетки са примери за напълно диференцирани клетки, които са се специализирали да изпълняват конкретни функции в организма и обикновено нямат способността да се променят в други видове клетки.
Стволовите клетки (А) са наистина частично диференцирани клетки, в смисъл, че те са в началния стадий на диференциране. Те имат потенциал да се превърнат в различни типове клетки в организма и да се специализират по-нататък в зависимост от техните микросреда и сигнали, които получават. В този контекст, стволовите клетки са по-малко специализирани от напълно диференцирани клетки като мускулните, нервните или кръвните клетки.
И така, ако се има предвид, че стволовите клетки могат да се диференцират в различни клетъчни типове, но все още не са напълно специализирани, те могат да се определят като “частично диференцирани”.
А) зелева пеперуда
Б) селска лястовица
В) черноморски сафрид
Г) червенобуза костенурка
РЕШЕНИЕ:
Външното оплождане е характерно за много водни организми, при които мъжките и женските полови клетки се срещат и се оплождат във водната среда. От дадените възможности черноморският сафрид (В), който е вид риба, има външно оплождане. При този процес, женската риба отделя яйцата си във водата, а мъжкият ги опложда чрез освобождаване на спермата си във водната среда близо до яйцата.
Отговорът на въпроса е:
В) черноморски сафрид
А) Кръвоносен съд със стена тип I внася кръв в сърцето.
Б) Кръвоносен съд със стена тип II изнася кръв от сърцето.
В) Налягането на кръвта в съд тип I е по-високо от това в съд тип II.
Г) Кръвта се движи с по-малка скорост в съд тип I и с по-голяма в съд тип II.
РЕШЕНИЕ:
Въпросът се отнася за два типа съдове стени, обозначени като тип I и тип II, и изисква избор на верното твърдение спрямо информацията от диаграмата. Вариант Б) гласи: “Кръвоносен съд със стена тип II изнася кръв от сърцето”.
Стените на съдовете са разпределени в три слоя – вътрешен, среден и външен слой. Вътрешният слой включва ендотелиум и базална пластинка, средният слой обикновено е съставен от гладки мускулни клетки и еластични влакна, а външният слой включва допълнителни структурни компоненти.
Съдовете тип I обикновено са артерии, които имат по-дебели и по-еластични средни слоеве, позволяващи им да издържат на по-високо налягане и да изнасят кръвта от сърцето към останалите части на тялото.
Съдовете тип II са вените, които имат по-тънки стени и по-малко мускулни и еластични влакна в средния слой, което ги прави по-гъвкави и подходящи за пренасяне на кръвта обратно към сърцето при по-ниско налягане.
Така че, въз основа на структурата на съдовата стена, както е показано в диаграмата, можем да заключим, че верният отговор В) е логичен, тъй като той съответства на характеристиките и функциите на вените – съдове тип II, които връщат кръвта към сърцето.
А) ААВВСС
Б) АаВВСС
В) АаВbСс
Г) АаВbСС
РЕШЕНИЕ:
Трихибридът е организъм, който е хетерозиготен (различни алели) за три гени. За да образува само два типа гамети, трихибридът трябва да е хетерозиготен само по един от трите гена. Ако трихибридът е хетерозиготен за повече от един ген, броят на различните типове гамети, които той може да образува, ще бъде повече от два поради различните комбинации на алелите, които могат да бъдат образувани.
Ако разгледаме опциите: А) ААВВСС – Тук всички гени са в хомозиготно състояние (еднакви алели), така че само един тип гамети може да бъде образуван, тъй като няма хетерозиготност. Б) АаВВСС – В този случай има хетерозиготност за един ген (Аа), а останалите гени са хомозиготни, така че ще бъдат образувани два типа гамети: АВС и аВС. В) АаВbСс – Тук има хетерозиготност за три гена, което ще доведе до образуването на повече от два типа гамети поради различните комбинации на алелите. Г) АаВbСС – В този случай също има хетерозиготност за два гена (Аа и Вb), което ще доведе до образуването на повече от два типа гамети.
От тези четири възможности, само опция Б) АаВВСС съответства на условието трихибридът да образува два типа гамети. Така че верният отговор е Б) АаВВСС.
А) е част от постембрионалното развитие
Б) се осъществява в матката на организма
В) представя акрозомна реакция
Г) е изогамия
РЕШЕНИЕ:
На схемата е изобразена клетка, която представлява вероятно ооцит или яйцеклетка, основавайки се на визуалните характеристики като наличието на зона пелуцида (защитния слой около ооцита), кумулусови клетки и може би акросомални реакции на сперматозоидите.
От предложените отговори:
А) е част от постембрионалното развитие – Това не е вярно, защото постембрионалното развитие започва след раждането, а тук е изобразен етап, който се случва преди оплождането, тоест през ембрионалния период.
Б) се осъществява в матката на организма – Обикновено оплождането се случва във фалопиевите тръби, а не в матката.
В) представя акрозомна реакция – Това изглежда най-вероятният отговор, тъй като акрозомната реакция е процес, при който ензимите в акросома на сперматозоида разграждат зоната пелуцида на ооцита, за да позволят на сперматозоида да проникне и да оплоди яйцеклетката.
Г) е изогамия – Изогамията е процес, при който две гамети (яйцеклетки или сперматозоиди) са морфологично идентични. Това, което виждаме на изображението, е неизогамия, тъй като сперматозоидите и яйцеклетките имат различна морфология.
Следователно, най-верният отговор, който съответства на процеса, показан на схемата, е В) представя акрозомна реакция.
А) АТФ
Б) ФАД
В) глицерол
Г) пируват
РЕШЕНИЕ:
Схемата показва процес, при който от глюкоза се образува “метаболит А”, който след това води до образуването на етанол и CO2. Това е типично за процеса на алкохолна ферментация, който се осъществява при дрожди. В контекста на анаеробното разграждане на глюкоза при дрожди, метаболит А е молекулата пируват, която впоследствие се превръща в етанол и въглероден диоксид при ферментацията. От предложените отговори:
А) АТФ (аденозинтрифосфат) е енергиен носител в клетката, но не е пряко свързан с процеса на преобразуване на пируват в етанол. Б) ФАД (флавинадениндинуклеотид) е също коензим, участващ в различни метаболитни реакции, но не е краен продукт при ферментацията на глюкозата. В) Глицеролът е съставна част на мазнините и не е междинен или краен продукт на алкохолната ферментация при дрождите. Г) Пируват (пировиноградна киселина) е метаболит, който се образува от глюкозата по време на гликолизата и преди алкохолната ферментация, където се превръща в етанол и CO2.
Въз основа на това, правилният отговор за метаболит А при анаеробното разграждане на глюкоза при дрожди е Г) пируват.
А) 1 с участие на амилаза
Б) 4 с участието на пепсин
В) 5 с участието на липаза
Г) 6 с участието на трипсин
РЕШЕНИЕ:
А) 1 с участието на амилаза – Амилазата е ензим, който разгражда въглехидрати, а не белтъци, и действа в устата, което би могло да е органът, обозначен с номер 1.
Б) 4 с участието на пепсин – Пепсинът е ензим, който разгражда белтъци, и е активен в стомаха, който може да бъде органът, обозначен с номер 4.
В) 5 с участието на липаза – Липазата е ензим, който разгражда мазнини, а не белтъци, и обикновено се намира в тънките черва, което може да бъде органът, обозначен с номер 5.
Г) 6 с участието на трипсин – Трипсинът е ензим, който участва в хидролизата на белтъците в тънките черва, което може да бъде органът, обозначен с номер 6.
Храносмилането на белтъците започва в стомаха с ензима пепсин, но завършващите етапи на хидролиза се извършват в тънките черва с участието на ензими като трипсин. Трипсинът е един от основните ензими, участващи в окончателното разграждане на белтъчините до аминокиселини, които могат да бъдат абсорбирани от клетките на тънките черва.
Така че, въз основа на това, верният отговор на въпроса е:
Г) 6 с участието на трипсин
Това е органът, в който се извършва окончателната хидролиза на белтъците, и ензимът, който е активен в този процес.
А) търтеите
Б) скакалците
В) пингвините
Г) антилопите
РЕШЕНИЕ
Партеногенезата е вид размножаване, при който от женски гамети се развиват нови индивиди без да се налага оплождане от мъжки гамет. Това явление се среща при някои видове растения, безгръбначни и дори при няколко групи гръбначни животни.
От предложените възможности:
А) Търтеите – при тях партеногенезата не е обичайна форма на размножаване.
Б) Скакалците – при някои видове насекоми, включително и при скакалците, е наблюдавана партеногенеза като начин на размножаване.
В) Пингвините – те са птици, които се размножават чрез сексуално размножаване и не са известни с размножаване чрез партеногенеза.
Г) Антилопите – те са бозайници и също се размножават по сексуален път.
Сред предложените опции, верният отговор е Б) скакалците.
А) свръхмъж
Б) Даун
В) Търнър
Г) Клайнфелтер
РЕШЕНИЕ:
Синдромът на Даун се дължи на автозомна бройна хромозомна мутация, така че правилният отговор е Б) Даун.
Синдромът на Даун е резултат от наличието на допълнителна копие на хромозома 21, което води до общо три копия на тази хромозома вместо нормалните две. Това състояние се нарича тризомия 21. Влиянието на тази допълнителна хромозома води до различни физически характеристики и степени на интелектуално забавяне.
Останалите опции отговарят на различни генетични състояния, свързани с половите хромозоми, а не с автозомните хромозоми:
- Свръхмъж (А) отговаря на наличието на допълнителна Y хромозома в мъжете, което води до състоянието XYY.
- Търнър (В) синдромът е резултат от липсата или структурни аномалии на една X хромозома при жените, водещо до 45,X кариотип.
- Клайнфелтер (Г) синдромът се характеризира с допълнителна X хромозома при мъжете, обикновено кариотипът е XXY.
А) популация
Б) биоценоза
В) биосфера
Г) биом
РЕШЕНИЕ:
За да отговорим на въпроса, нека разгледаме всички предложени варианти:
А) Популация – това е група от индивиди от един и същ вид, които обитават дадена територия и са в състояние да се кръстосват помежду си. Популацията е основна единица на еволюционните процеси, но не отговаря на описанието за господстващ тип природни съобщества в даден географски район.
Б) Биоценоза – това е съобщество от различни видове организми, които живеят заедно в определена област и са във взаимодействие помежду си. Биоценозата е важен компонент на екосистемата, но понятието не обхваща идеята за господстващ тип природни съобщества, характерни за широк географски район.
В) Биосфера – това е глобалната екосистема, включваща всички живи организми и техните взаимодействия със средата, в която живеят. Биосферата обхваща всички биоценози на Земята, но терминът е твърде обширен и не се отнася специфично до типични природни съобщества за определен географски район.
Г) Биом – това е голяма екологична област на Земята с характерен климат и специфични растения и животни, които са адаптирани към този климат. Биомите са типични за различни географски райони и представляват господстващите природни съобщества в тези райони.
Следователно, правилният отговор на въпроса е Г) биом, тъй като това е терминът, който най-добре описва господстващия тип природни съобщества, характерни за даден географски район.
Видовото разнообразие в плитките коралови рифове е огромно. Те заемат 0,1% отплощта на Световния океан, но почти 1/4 от всички морски видове живеят в тях.
А) със свободни екологични ниши
Б) във вторична сукцесия
В) с ниска продуктивност
Г) в климакс
РЕШЕНИЕ:
В контекста на дадената информация, която подчертава огромното видово разнообразие на кораловите рифове и техния малък процент от общата площ на Световния океан, опция Г) “в климакс” може да се разглежда като верния отговор, тъй като отразява стабилността и зрелостта на тези екосистеми. Кораловите рифове са дом на голям брой видове и функционират като комплексни, взаимосвързани екосистеми, които са се развили и адаптирали през дълги периоди от време, поддържайки висока степен на биологично разнообразие. Така те представляват един вид кулминационна точка в еволюционното развитие на морските екосистеми, което отговаря на концепцията за “климакс” в екологията, въпреки че терминът обикновено се използва в контекста на сухоземни екосистеми.
При природни бедствия част от индивидите в популацията загиват случайно, а неизбирателно.
А) изолация
Б) миграция
В) популационна вълна
Г) естествен отбор
РЕШЕНИЕ:
Разглеждайки всички опции за въпроса за еволюционния фактор, който действа при случайно и неизбирателно загиване на индивиди от популацията вследствие на природни бедствия, можем да направим следното обосноваване:
А) Изолация – този процес описва ситуация, при която популации са физически или репродуктивно отделени една от друга. Изолацията води до генетично разнообразие и е важен механизъм за видообразуването, но не обяснява прякото въздействие на природни бедствия върху популациите.
Б) Миграция – това е движението на индивиди между популации, което може да промени генетичния състав на популациите чрез въвеждане на нови гени. Макар миграцията да е важен еволюционен фактор, тя не описва директно ефектите на природни бедствия върху популациите.
В) Популационна вълна – този термин описва резки колебания в числеността на популациите, причинени от различни фактори, включително природни бедствия. Тези колебания могат да доведат до случайно елиминиране на индивиди, което изменя генетичния състав на популацията и влияе на еволюционния процес. В контекста на природни бедствия, популационните вълни отразяват неизбирателното въздействие върху популацията, правейки този фактор най-подходящия отговор.
Г) Естествен отбор – това е процес, при който индивидите с наследствени характеристики, които увеличават техния шанс за оцеляване и размножаване, са по-вероятно да предадат своите гени на следващите поколения. Въпреки че естественият отбор е ключов еволюционен механизъм, той се основава на диференцираната успеваемост, основана на генетичните характеристики, а не на случайно и неизбирателно загиване поради природни бедствия.
Като се вземат предвид обясненията за всеки отговор, става ясно, че “популационна вълна” (В) най-точно описва еволюционния фактор, който действа при случайно и неизбирателно загиване на индивиди от популацията вследствие на природни бедствия, тъй като този фактор обхваща директното въздействие на такива събития върху популациите.
А) коеволюция
Б) конвергенция
В) дивергенция
Г) паралелизъм
РЕШЕНИЕ:
За да отговорим точно на въпроса, нека разгледаме обясненията на всеки от предложените термини:
А) Коеволюция – описва процеса, при който два или повече вида се развиват заедно и взаимно влияят един на друг през времето. Пример за коеволюция е взаимоотношението между опрашители (като пеперуди) и цветята, които те опрашват. Този термин не описва сближаването на признаци при организми без общ прародител.
Б) Конвергенция – този процес описва ситуацията, при която организми, които не са тясно свързани (нямат общ прародител), развиват подобни признаци или адаптации, защото обитават сходни среди или се сблъскват с подобни екологични предизвикателства. Конвергенцията е пряко свързана с въпроса и представлява най-точния отговор.
В) Дивергенция – това е процес, при който от общ прародител се развиват различни видове, които постепенно стават все по-различни един от друг. Дивергенцията е ключов елемент в процеса на видообразуване, но не обяснява сближаването на признаци при организми без общ прародител.
Г) Паралелизъм – описва процеса, при който организми, които имат общ прародител, развиват подобни признаци или адаптации независимо един от друг в сходни среди. Въпреки че паралелизмът подчертава развитието на подобни признаци, той предполага наличието на общ прародител, което не съответства на условието във въпроса.
Извода от гореизложеното, правилният отговор на въпроса е Б) конвергенция. Този термин най-точно описва сближаването на признаците при организми, които нямат общ прародител, но обитават сходни условия на средата на живот.
А) мастодон и стегодонБ) моржове и тюлениВ) акули и делфини
Г) коала и панда
РЕШЕНИЕ:
А) Мастодон и стегодон – Тези два рода древни бозайници от групата на пробосцидите са имали подобен начин на живот и облик, но не представляват директен пример за клониране от общ предшественик към два различни вида, както е показано на схемата.
Б) Моржове и тюлени – Макар и да са близки и да споделят общи черти, като че са морски бозайници и са пинипеди, моржовете и тюлените не са директни потомци един на друг в еволюционния процес, а са резултат на паралелна еволюция.
В) Акули и делфини – Акулите са хрущялни риби, докато делфините са млекопитаещи. Въпреки че имат подобна форма на тялото, това е пример за конвергентна еволюция, при която независими видове развиват сходни черти поради адаптация към подобна среда, а не защото имат общ предшественик и са разклонение от него.
Г) Коала и панда – Те са представители на два съвсем различни разреда – коалите принадлежат към сумчестите (марсупиали), а пандите – към разред хищни (макар и да се хранят предимно с бамбук). Въпреки големите различия между тези два вида, еволюционният път, изобразен на схемата, предполага клониране от общ предшественик, което е характерно за коалата и пандата, когато се разгледа в контекста на еволюцията на цялостния клас млекопитаещи. И двете са се развили от по-общ предшественик на млекопитаещите и през времето са формирали свои собствени разреди.
Като се има предвид обяснението и схемата, която показва еволюционно разклонение, най-подходящият отговор от предложените би бил Г) Коала и панда, тъй като те представляват два различни вида, произлезли от общ млекопитаещ предшественик, и еволюционният път на коалите и пандите може да бъде проследен до общ клад на млекопитаещите.
А) движещ
Б) дизруптивен
В) стабилизиращ
Г) конституционен
РЕШЕНИЕ:
На снимката има изобразени мъжки и женски лъв. Различията между половете при лъвовете са изразени чрез сексуален диморфизъм – мъжките лъвове имат грива, докато женските обикновено нямат. Тези признаци са резултат на действието на сексуалния подбор, който е форма на естествения отбор. Сексуалният подбор подпомага развитието на признаци, които увеличават шансовете на единия пол (по-често мъжкия) да привлече партньори и да се размножава. В случая на лъвовете, гривата е признак, който вероятно се е развил поради сексуалния подбор, тъй като тя може да сигнализира за генетично качество и да впечатлява женските.
Сега, като разгледаме предложените опции:
А) Движещият (направлен) естествен отбор подпомага развитието на конкретни признаци, които са адаптивно значими за оцеляването на организмите. Това обикновено включва изменения, които подпомагат животните да се справят с конкретни екологични условия или да използват определени ресурси по-ефективно.
Б) Дизруптивният (разединяващ) естествен отбор води до развитие на два или повече крайни фенотипа в рамките на една популация, което може да доведе до образуването на различни подгрупи вътре в един вид.
В) Стабилизиращият естествен отбор поддържа определени признаци в популацията, които са оптимални и не водят до големи изменения във фенотипа.
Г) Конституционен естествен отбор не е стандартен термин в еволюционната биология и може би не е подходящ в контекста на този въпрос.
Различията между половете при лъвовете най-вероятно са резултат от действието на дизруптивен (разединяващ) естествен отбор (опция Б), който в случая се проявява като сексуален подбор, защото той води до увеличаване на разликите между половете, което може да е свързано с размножаването и привличането на партньори.
1)повишаване киселинността на водата
2)натрупване на свободен кислород в атмосферата
3)изчерпване на абиогенно синтезираните органични вещества
4)опростяване на структурно-функционалната организация на клетката
А) само 1 и 3 Б) само 2 и 4 В) 1, 2 и 3 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Автотрофните прокариоти са организми, които могат да синтезират необходимите си органични вещества от неорганични, използвайки светлина или химически енергийни източници. Те играят критична роля в еволюцията на живота на Земята, особено с появата на фотосинтезиращите прокариоти, като цианобактериите, които започват да произвеждат кислород.
Сега, нека разгледаме предложените предпоставки за появата на автотрофни прокариоти:
1) Повишаването на киселинността на водата не е предпоставка за появата на автотрофни прокариоти. Така че, този вариант отпада.
2) Натрупването на свободен кислород в атмосферата е следствие, а не предпоставка за появата на автотрофни прокариоти, които извършват фотосинтеза. Следователно, това също отпада като предпоставка.
3) Изчерпването на абиогенно синтезираните органични вещества би могло да доведе до необходимостта от развитие на механизми за автотрофно хранене, за да се осигури енергия и органични вещества за растеж и развитие.
4) Опростяването на структурно-функционалната организация на клетката не е предпоставка за появата на автотрофни прокариоти. Автотрофната функция изисква специализирани структури като хлоропласти при еукариотите или аналогични мембранни структури при прокариотите, които да извършват фотосинтеза.
Следователно, най-вероятният отговор е, че предпоставка за появата на автотрофни прокариоти е изчерпването на абиогенно синтезираните органични вещества (опция 3). Така че, верният отговор би бил:
А) само 1 и 3.
1)ядрена организция и защита на генетичната информация
2)едновременно протичане на процеси в различни клетъчни структури
3)междумолекулно асоцииране и обособяване на немембранни органели
4)образуване на цитоскелет от микротубули, микрофиламенти и микронишки
А) 1 и 2 Б) 1 и 3 В) 2 и 3 Г) 2 и 4
РЕШЕНИЕ:
Компартментализацията на вътреклетъчното пространство е ключова характеристика на еукариотните клетки, която позволява разделянето на различни метаболитни процеси в отделни органели. Така клетката може да регулира тези процеси по-ефективно и да гарантира, че те протичат оптимално.
Ядрената организация и защита на генетичната информация са пряка полза от компартментализацията, тъй като ядрото е обвито в собствена мембрана, която предпазва ДНК от механични повреди и от смесване с цитоплазмени ензими, които могат да я повредят.
Едновременното протичане на процеси в различни клетъчни структури е възможно благодарение на компартментализацията, която позволява на клетката да извършва множество метаболитни дейности едновременно, без един процес да нарушава или да бъде нарушен от друг.
Междумолекулното асоцииране и обособяване на немембранни органели като рибозоми и центрозоми също са възможни благодарение на компартментализацията, но това се отнася до организацията на молекули и структури в клетката, а не директно към отделянето на клетъчни процеси в мембранно-ограничени компартменти.
Образуването на цитоскелета от микротубули, микрофиламенти и междинни филаменти дава структурна опора на клетката и помага за поддържането на нейната форма и подвижност, но това не е резултат от компартментализацията, а от развитието на клетъчния скелет.
На база на горното обяснение, верният отговор е: А) 1 и 2 – ядрената организация и защита на генетичната информация, както и едновременното протичане на процеси в различни клетъчни структури, са осигурени благодарение на компартментализацията на вътреклетъчното пространство.
1)клетъчната мембрана
2)клетъчната стена
3)гликокаликсът
4)камшичетата
А) само 1 и 2 Б) само 3 и 4 В) само 2 и 3 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Надмембранните структури от клетъчния граничен апарат включват онези компоненти, които се намират отвъд или външно за клетъчната мембрана. Те играят важни роли във взаимодействието на клетката с околната среда, в прикрепването към други клетки или повърхности, и в клетъчната комуникация. Разгледайки предложените опции:
1. **Клетъчната мембрана** е фосфолипиден бислой, който служи като граничен бариер на клетката, контролирайки влизането и излизането на вещества. Тя не е надмембранна структура, тъй като представлява самата граница на клетката.
2. **Клетъчната стена** е структура, която се намира външно за клетъчната мембрана при растителните клетки, гъбите, бактериите и някои протисти. Тя осигурява механична подкрепа и защита и е пример за надмембранна структура.
3. **Гликокаликсът** е външен слой, образуван от въглехидрати, които са ко- или пост-транслационно свързани към мембранни протеини и липиди. Той участва в междуклетъчното признаване, защита от механични и химически увреждания, и прилепването на клетките към различни повърхности. Гликокаликсът също така се смята за надмембранна структура, тъй като се намира над клетъчната мембрана.
4. **Камшичетата (cilia)** са микроскопични, подобни на власинки структури, които могат да се намират на повърхността на клетките. Те са отговорни за движението на клетката или за преместването на течности и частици около клетката. Въпреки че базата им е вградена в клетъчната мембрана, самите камшичета се простират надвън от клетъчната мембрана и могат да се считат за надмембранни структури.
Въз основа на анализа на всички опции, верният отговор на въпроса за надмембранни структури от клетъчния граничен апарат е **В) само 2 и 3** – клетъчната стена и гликокаликсът. Тези две структури са разположени външно за клетъчната мембрана и участват във функциите на клетъчния граничен апарат, като по този начин се квалифицират като надмембранни структури.
След откриването на пеницилина през 1928 г. от Александър Флеминг, смъртните случаи от инфекциозни заболявания рязко намаляват. Антибиотиците убиват директно или потискат размножаването на бактериите. Те трябва да се използват само след направена антибиограма – резултат от лабораторно изследване за чувствителност на изолиран бактериален щам към различни антибиотици. За много бактерии е известно, че са устойчиви на един или няколко класа антибиотици, което затруднява лечението.
1)изменчивостта на бактериалния геном
2)краткият жизнен цикъл на бактериите
3)нерационалният прием на антибиотици
4)самоволното прекратяване на лечението при подобрение
А) само 1 и 2 Б) само 1 и 3 В) само 2, 3 и 4 Г) 1, 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Антибиотичната резистентност е сериозен глобален здравен проблем, който възниква, когато бактериите стават устойчиви на антибиотиците, предназначени да ги убият или потискат тяхното размножаване. Разглеждайки предложените опции, можем да анализираме вероятните причини за антибиотичната резистентност:
Изменчивостта на бактериалния геном – Това е ключов фактор за развитието на антибиотична резистентност. Бактериите могат да променят своя геном чрез мутации или хоризонтален генен трансфер, което им позволява да оцеляват в присъствието на антибиотици.
Краткият жизнен цикъл на бактериите – Бактериите се размножават бързо, което означава, че мутации, водещи до резистентност, могат да се разпространяват бързо в популацията.
Нерационалният прием на антибиотици – Използването на антибиотици, когато не са необходими (например при вирусни инфекции), или приемането им в неподходящи дози може да насърчи развитието на резистентност.
Самоволното прекратяване на лечението при подобрение – Прекратяването на антибиотичната терапия преди завършването на предписания курс може да остави оцелели бактерии, които са по-устойчиви. Тези оцелели бактерии могат да дадат начало на нова, устойчива популация.
Като се вземат предвид тези аспекти, вероятните причини за антибиотичната резистентност обхващат всички четири предложени фактора: генетичната изменчивост и бързото размножаване на бактериите, което улеснява разпространението на резистентни форми, както и нерационалната употреба и преждевременното прекратяване на антибиотичното лечение, което спомага за оцеляването и разпространението на резистентни щамове. Следователно, правилният отговор на въпроса е Г) 1, 2, 3 и 4.
През лятото американският див заек има сиво-кафява козина. През зимата тясилно изсветлява, за да му помогне да се слее със снега и да го скрие от хищниците.
1)е обратима
2)не зависи от средата
3)има индивидуален характер
4)се дължи на изменения във фенотипа
А) само 1 и 2 Б) само 1 и 4 В) 1, 2 и 3 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ
Описаната изменчивост при американския див заек, свързана с промяната в цвета на козината му през различните сезони, е типичен пример за феномена фенотипна пластичност. Това е способността на организма да променя своя фенотип в отговор на промени в околната среда, като по този начин увеличава своите шансове за оцеляване и репродукция. Анализирайки всяка от предложените опции:
е обратима – Това твърдение е верно, тъй като промяната в цвета на козината е сезонна и обратима; козината става сиво-кафява през лятото и изсветлява през зимата.
не зависи от средата – Това твърдение е неверно, защото именно промените в околната среда (сезонните промени) предизвикват изменението в цвета на козината.
има индивидуален характер – Това твърдение може да бъде разглеждано като неверно в контекста на описаната ситуация, тъй като промяната в цвета на козината е характерна за вида като цяло, а не само за отделни индивиди. Промяната е типичен отговор на видовете в определена среда, а не индивидуално проявление.
се дължи на изменения във фенотипа – Това твърдение е верно, защото цветът на козината, който се променя със сезоните, е част от фенотипа на заека и се променя в отговор на средата.
Следователно, верният отговор, който описва характеристиките на описаната видова изменчивост, е Б) само 1 и 4.
1)муковисцидоза
2)фенилкетонурия
3)албинизъм
4)хемофилия
А) само 1 и 4 Б) само 2 и 4 В) 1, 2 и 3 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Автозомните рецесивни заболявания се предават по наследство, когато и двата родителя са преносители на рецесивния ген на дадено заболяване. Тези заболявания се проявяват при индивиди, които са хомозиготни за съответния рецесивен ген, т.е. имат две копия на гена – по едно от всеки родител. Автозомните заболявания се наследяват по начин, който не е свързан с пола, тъй като гените за тези заболявания се намират в автозомите (не в половите хромозоми X и Y). Разглеждайки предложените опции:
Муковисцидоза – това е автозомно рецесивно заболяване, което засяга дихателните и храносмилателните системи.
Фенилкетонурия – също е пример за автозомно рецесивно заболяване, при което липсва ензим, необходим за обработката на аминокиселината фенилаланин.
Албинизъм – заболяване, характеризиращо се с липса на меланин в кожата, косата и очите, също е автозомно рецесивно.
Хемофилия – е заболяване, свързано с нарушено кръвосъсирване, но не е автозомно рецесивно, а се предава по Х-свързан рецесивен начин, което означава, че генът за хемофилия се намира в X хромозомата.
Следователно, правилният отговор на въпроса за автозомните рецесивни заболявания при човека е В) 1, 2 и 3.
1)ксилем
2)флоем
3)интрацелуларна течност
4)екстрацелуларна течност
А) само 1 и 2 Б) само 1 и 3 В) 1, 3 и 4 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Транспортната система на растенията е уникална и се различава значително от тази на животните. Растенията използват два основни вида съдови тъкани за транспорт на вода, минерали и органични вещества през техния организъм:
1) Ксилем – това е съдова тъкан, която транспортира вода и минерални соли от корените към листата и другите части на растението. Ксилемът работи предимно на принципа на капилярността и транспирационното напрежение.
2) Флоем – това е друг вид съдова тъкан, отговорна за транспорта на захари и други органични вещества, синтезирани по време на фотосинтезата, от листата към всички други части на растението, където тези вещества са необходими или се съхраняват.
3) Интрацелуларна течност – това е течността, която се намира вътре в клетките на всички живи организми, включително и на растенията, но не е специфичен компонент, по който транспортната система на растенията се различава от тази на животните.
4) Екстрацелуларна течност – това е течността, която се намира извън клетките. В контекста на животните, тя включва кръвната плазма и други телесни течности, които са част от техните транспортни системи. Растенията не разполагат с аналогична екстрацелуларна течност в същия смисъл, в който е присъща за животните.
Следователно, транспортната система на растенията е представена от А) само 1 и 2 – ксилем и флоем, които са специализирани за транспорт на вода, минерали и органични вещества в растителния организъм, различавайки се по този начин от транспортната система на животните.
1)биохимичен анализ
2)електрокардиография
3)ултразвуково изследване
4)ядрено-магнитен резонанс
А) само 1 и 2 Б) само 3 и 4 В) 1, 2 и 3 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Методите за профилактични прегледи на заболявания включват различни видове медицински изследвания, които помагат за ранно откриване на здравословни проблеми и предотвратяване на развитието на болести. Разгледайки предложените опции:
Биохимичен анализ – този вид анализ е много често използван при профилактични прегледи за оценка на функцията на различни органи и системи в тялото, като черен дроб, бъбреци, сърце, и за откриване на нарушения в метаболизма.
Електрокардиография (ЕКГ) – метод за изследване на електрическата активност на сърцето, който се използва широко за ранно откриване на сърдечни заболявания, включително исхемична болест на сърцето, аритмии и други.
Ултразвуково изследване – често прилаган метод при профилактични прегледи, който позволява визуализация на вътрешни органи като черен дроб, бъбреци, щитовидна жлеза, бременност и други. Ултразвукът е безболезнен и неинвазивен метод, който не използва ионизиращо лъчение.
Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) – това е високотехнологичен метод за изображение, който предоставя подробна информация за структурата и функцията на тъканите и органите в тялото. Въпреки че ЯМР може да бъде изключително полезен за диагностициране на различни заболявания, поради високата си цена и ограничена достъпност, той не се използва толкова често като стандартен метод при профилактични прегледи, в сравнение с другите изброени методи.
На базата на гореизложеното, методите, които са подходящи за профилактични прегледи на заболявания и обхващат широк кръг от потенциални здравословни проблеми без нужда от специфично условие за използването им, са В) 1, 2 и 3 – биохимичен анализ, електрокардиография и ултразвуково изследване.
1)природният газ
2)железните руди
3)вятърът
4)водата
А) само 1 и 2 Б) само 1 и 3 В) 1, 3 и 4 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Природните ресурси варират значително по отношение на тяхната устойчивост и способност за възстановяване. Някои от тях са обновяеми, което означава, че могат да се възстановят естествено с течение на времето, докато други са необновяеми и се изчерпват с тяхната употреба. Анализирайки предложените варианти:
Природният газ е необновяем природен ресурс, който се изчерпва с употребата. Той се формира от останки на мъртви растения и животни под земята през милиони години и не може да се възстанови в човешки мащаб на време.
Железните руди също са необновяем ресурс. Въпреки че земята разполага с обширни запаси от железни руди, теоретично е възможно при неразумна експлоатация тези запаси да се изчерпат.
Вятърът е обновяем природен ресурс. Той не може да се изчерпи от човешката дейност, тъй като е продукт на слънчевата енергия и атмосферните процеси на Земята.
Водата е обновяем ресурс, но нейната наличност може да бъде засегната от неразумното управление и замърсяване. Въпреки това, в контекста на този въпрос, водата се разглежда като ресурс, който е податлив на изчерпване в определени локални контексти поради замърсяване и прекомерна употреба.
Следователно, неразумната експлоатация би могла да доведе до изчерпване на природния газ и железните руди, но не и на вятъра, който е напълно обновяем, и водата, която въпреки че е обновяем ресурс, е податлива на проблеми, свързани с достъпността и качеството в резултат на човешка дейност. Така че правилният отговор на въпроса е А) само 1 и 2.
1)биологичен прогрес
2)биологичен регрес
3)идиоадаптация
4)катаморфоза
А) само 1 и 2 Б) само 1 и 4 В) 1, 3 и 4 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Да разгледаме внимателно всяка от опциите и да анализираме как те се отнасят към адаптациите на пещерния протей – организъм, който е загубил пигментацията и зрението си в резултат на дълготрайно пребиваване в тъмните пещерни среди:
Биологичен прогрес – терминът обикновено се асоциира с развитието на нови, по-сложни или по-ефективни структури и функции в процеса на еволюция. В случая с пещерния протей, загубата на зрение и пигментация не представлява развитие на нови функции, а скорее адаптация чрез редукция на ненужни характеристики в специфичната среда.
Биологичен регрес – може да се отнася до процес на упрощаване или загуба на определени структури или функции, които не са необходими в дадена среда. Въпреки че загубата на зрение и пигментация при пещерния протей може да изглежда като регрес на първи поглед, в еволюционен контекст това е адаптация, която увеличава шансовете на организма за оцеляване в конкретна среда. Следователно, това не е най-точното описание на процеса.
Идиоадаптация – специализирана адаптация на организмите към уникалните условия на тяхната среда. Този термин точно описва процесите, протекли при пещерния протей, тъй като той е развил специфични адаптации към живота в пещера, като например загуба на зрение и пигментация, които му позволяват да оцелява в тъмнина.
Катаморфоза – в еволюционен контекст може да се отнася до упрощаването на структури или функции. Това е процес, който може да бъде приложим за описване на адаптациите на пещерния протей, като например редукцията на физиологични структури, които не се използват в неговата среда.
След детайлен преглед и корекция, виждаме, че правилните термини, описващи адаптациите на пещерния протей, са идиоадаптация и катаморфоза, които описват специализираните адаптации към живота в пещера. Така верният отговор на въпроса е В) само 1 и 4
Втори модул
А) оптимум – 22°C
Б) песимум – 18°C и 26°C
В) минимум – 8°C
Г) максимум – 36 °C