Тук ще намерите верните отговори на всички въпроси. Кликнете на заглавието на въпроса и решението ще се отвори.За най-добра подготовка ви съветваме първо да решите матурата ТУК и след това да проверите верните отговори и подробните решения
Първи модул
А) микросистемата
Б) макросистемата
В) екосистемата
Г) мезосистемата
РЕШЕНИЕ:
На база на йерархията на биологичните системи, която включва микросистема, мезосистема и макросистема, основната категория, която НЕ е изброена като част от тази йерархия, е “екосистемата” (отговор В). Въпреки че екосистемата е важна част от изучаването на биологичните и екологичните взаимодействия, в конкретния контекст на въпроса и прилаганата йерархия тя не е изведена като отделна основна категория, а е подсистема на макросистемата.
А) комар и водна жаба
Б) камила и пустинна мишка
В) панда и степна костенурка
Г) бръмбар рогач и сухоземна костенурка
РЕШЕНИЕ:
От изброените животни, които са приспособени към продължително засушаване, са:
Б) **камила и пустинна мишка**
Камелите са известни със своята способност да оцеляват в пустинни условия, където водата е оскъдна. Те могат да търпят загуба на голям процент телесни течности и имат физиологични адаптации, които им позволяват да максимизират усвояването и съхранението на вода. Пустинните мишки също са приспособени към сухите условия, като често използват метаболитната вода (вода, произведена в резултат на метаболитни процеси) и имат много ефективни системи за консервация на вода.
Останалите варианти включват животни, които обикновено не са асоциирани със способността да оцеляват при продължителни засушавания:
А) Комарът и водната жаба се нуждаят от влажни условия за оцеляване.
В) Пандата се храни главно с бамбук и предпочита влажни горски условия.
Г) Бръмбарът рогач може да издържа на засушаване до известна степен, но сухоземната костенурка (вероятно се има предвид костенурката от рода Testudo), в зависимост от вида, може да изисква различни условия на влажност.
А) 108
Б) 132
В) 144
Г) 152
РЕШЕНИЕ:
За да определим промяната в числеността на популацията къртици след една година, трябва да използваме следната формула:
Начална численост + (Раждаемост – Смъртност) + (Имиграция – Емиграция) = Крайна численост
Според данните в таблицата имаме:
Начална численост: 120 индивида
Раждаемост: 24 индивида
Смъртност: 12 индивида
Имиграция: 0 индивида (няма придобив на нови индивиди отвън)
Емиграция: 0 индивида (няма загуба на индивиди навън)
Сега ще изчислим крайната численост:
120 (начална численост) + (24 (раждаемост) – 12 (смъртност)) + (0 (имиграция) – 0 (емиграция)) = 120 + 12 = 132 индивида
След една година в популацията къртици ще има 132 индивида. Верният отговор е Б) 132.
А) консументи
Б) сапрофити
В) редуценти
Г) продуценти
РЕШЕНИЕ:
В езерото водораслите са **продуценти**. Те са организми, които произвеждат органични вещества от неорганични с помощта на светлинна енергия чрез процеса на фотосинтеза. В екосистемата на езерото, водораслите служат като основен източник на храна за други организми, които се наричат консументи.
Така верният отговор е Г) продуценти.
А) коменсализъм
Б) аменсализъм
В) неутрализъм
Г) мутуализъм
РЕШЕНИЕ:
Лишеите са резултат от междувидово взаимоотношение, наречено мутуализъм. Това е форма на симбиоза, в която и двата организма се възползват от взаимодействието. Лишеите се състоят от гъби (микобионт) и водорасли или цианобактерии (фотобионт), като водораслите осигуряват храна чрез фотосинтеза, а гъбите предоставят защита и влага.
Така верният отговор е Г) мутуализъм.
А) брачно
Б) социално
В) родителско
Г) изследователско
РЕШЕНИЕ:
Описаното в текста поведение на женските скачащи паяци е пример за родителско поведение. То се характеризира с изграждане на паяжинен калъф около яйцата и охраната им, което е част от грижата за потомството, с цел осигуряване на по-голяма вероятност за оцеляване на младите.
Така верният отговор е В) родителско.
А) екологична ниша
Б) популация
В) биосфера
Г) биотоп
РЕШЕНИЕ:
Единството от всички екосистеми на Земята се нарича **биосфера**. Това е глобалната сума от всички екосистеми, включваща всички живи същества и взаимодействията помежду им, както и с абиотичната среда.
Така верният отговор е В) биосфера.
А) използването на алтернативни източници на енергия
Б) намаляването на населението на планетата
В) ниската запрашеност на атмосферата
Г) замърсяването на Световния океан
РЕШЕНИЕ:
Глобален екологичен проблем е замърсяването на Световния океан. Това включва проблеми като нарастването на пластмасовите отпадъци, разливите на петрол и натрупването на други токсични вещества, които оказват неблагоприятно въздействие върху морските екосистеми и биологичното разнообразие.
Така верният отговор е Г) замърсяването на Световния океан
А) По-високите стойности на рН водят до намаляване броя на охлювите.
Б) Броят на водните кончета се увеличава при високи стойности на рН.
В) Ниските стойности на рН водят до увеличаване
броя на охлювите.
Г) Промяната в рН не влияе съществено върху
разпространението на водните кончета в потока.
РЕШЕНИЕ:
На базата на предоставените данни в таблицата, можем да направим следните наблюдения:
– На местата за пробовземане с по-ниски стойности на pH (5.7, 6, 6.6), няма наблюдавани охлюви.
– На местата 4 и 5, където pH е по-високо (7.3 и 7.6), броят на охлювите е значително увеличен (50 и 75 индивида).
– Броят на водните кончета остава константен (3 или 2 индивида) във всички проби, независимо от стойността на pH.
Това означава, че:
– Опция А) е невярна, защото виждаме увеличаване на броя охлюви при високи стойности на pH, а не намаляване.
– Опция Б) е невярна, тъй като броят на водните кончета остава еднакъв и не се увеличава с повишаване на pH.
– Опция В) е невярна, защото данните показват, че охлювите са повече при високи стойности на pH, а не при ниските.
– Опция Г) изглежда верна, тъй като броят на водните кончета е почти непроменен въпреки различните стойности на pH.
Следователно верният отговор е Г) Промяната в рН не влияе съществено върху разпространението на водните кончета в потока.
А) йод
Б) желязо
В) калций
Г) магнезий
РЕШЕНИЕ:
Хемоглобинът е белтък, който съдържа хем група, в центъра на която е желязен (Fe) йон. Този желязен йон се свързва с кислород в белите дробове и го транспортира до тъканите на тялото, което е основната функция на хемоглобина в червените кръвни клетки.
Така верният отговор е Б) желязо.
А) фосфолипид
Б) стероид
В) мазнина
Г) восък
РЕШЕНИЕ:
Хидролизата на органична молекула, която води до образуването на глицерол и три молекули висши мастни киселини, е типичен процес за разграждане на мазнини. Тази реакция е обратима и включва разграждането на естерни връзки в молекулата на мазнината с участието на вода, като резултатът е отделянето на глицерол и мастни киселини.
В контекста на предложените отговори:
- Фосфолипидите са съставна част на клетъчните мембрани и също съдържат глицерол и мастни киселини, но също така включват и фосфатна група, което не е споменато във въпроса.
- Стероидите са клас органични съединения със съвсем различна структура от мазнините и не се разграждат до глицерол и мастни киселини.
- Мазнините са триглицериди, състоящи се от глицерол и три молекули мастни киселини, което точно съответства на описанието във въпроса.
- Восъците са естери на дълговерижни мастни киселини и дълговерижни алкохоли, различни от глицерола.
На базата на тази информация, правилният отговор на въпроса е В) мазнина.
А) ДНК и РНК
Б) ДНК и белтък
В) РНК и белтък
Г) фосфолипиди и белтъци
РЕШЕНИЕ:
Хроматинът е структурна единица, която съставлява хромозомите в ядрото на еукариотните клетки. Той е надмолекулен комплекс, изграден от ДНК и белтъци, като основните белтъци в хроматина са истоните. Истоните помагат за организацията и компактно опаковане на ДНК, като по този начин участват в регулацията на генната експресия.
На базата на тази информация, правилният отговор на въпроса е Б) ДНК и белтък.
А) лизозоми
Б) рибозоми
В) пластиди
Г) вакуоли
РЕШЕНИЕ:
Полизомите са структури, съставени от молекули на месенджър РНК (мРНК) и няколко рибозома, които са прикрепени към една и съща мРНК молекула. Те са местата на активен протеинов синтез в клетките, където рибозомите прочитат информацията от мРНК за да синтезират специфични протеини. Рибозомите се придвижват по мРНК молекулата, превеждайки нейния генетичен код в аминокиселинна последователност, което води до образуването на полипептидни вериги.
На базата на тази информация, правилният отговор на въпроса е Б) рибозоми.
А) хлоропластът
Б) клетъчната стена
В) голямата вакуола
Г) комплексът на Голджи
РЕШЕНИЕ:
И растителните, и животинските клетки имат редица общи структурни характеристики, тъй като и двете са тип еукариотни клетки. Сред тези общи структури са ядрото, ендоплазмената мрежа, рибозомите, митохондриите и комплексът на Голджи. Комплексът на Голджи играе важна роля в модифицирането, сортирането и опаковането на протеини за транспорт извън клетката или към определени локации вътре в нея.
- Хлоропластите са специфични за растителните клетки и някои други фотосинтезиращи организми, където се извършва фотосинтезата.
- Клетъчната стена също е характерна за растителните клетки, гъбите и някои прокариоти, но не е присъща за животинските клетки.
- Голямата вакуола е типична за растителните клетки и играе роля в поддържането на тургора (налягането в клетката), складирането на хранителни вещества и разграждането на отпадъчни продукти, докато животинските клетки могат да имат малки вакуоли с различни функции.
Поради това, правилният отговор на въпроса е Г) комплексът на Голджи.
А) дезоксирибонуклеотиди
Б) рибонуклеотиди
В) аминокиселини
Г) монозахариди
РЕШЕНИЕ:
Транслацията е процесът в клетката, при който информацията, кодирана в молекулите на месенджър РНК (мРНК), се превежда в последователност от аминокиселини, което води до синтеза на протеини. Мономерите, използвани в този процес, са аминокиселините, които се свързват заедно в полипептидни вериги, формирайки протеините.
На базата на това обяснение, правилният отговор на въпроса е В) аминокиселини
А) транскрипция – рибозоми
Б) репликация – цитоплазма
В) транслация – лизозоми
Г) репликация – ядро
РЕШЕНИЕ:
В еукариотните клетки различните процеси на синтез и репликация се осъществяват в специфични локации:
- Транскрипцията, процесът на синтез на РНК от ДНК, се случва в ядрото на еукариотните клетки, а не в рибозомите, така че отговор А е невярен.
- Репликацията на ДНК, или процесът на удвояване на ДНК преди клетъчното делене, също се случва в ядрото на еукариотните клетки, а не в цитоплазмата, което прави отговор Б невярен.
- Транслацията, процесът на синтез на протеини от мРНК, се осъществява в рибозомите, а не в лизозомите, така че отговор В също е невярен.
Следователно, вярното съответствие „процес – място на осъществяване“ в еукариотната клетка е Г) репликация – ядро.
А) глюкоза → пирогроздена киселина → въглероден диоксид + етанол
Б) глюкоза → пирогроздена киселина → въглероден диоксид + вода
В) глюкоза → пирогроздена киселина →млечна киселина
Г) глюкоза → пирогроздена киселина →вода + етанол
РЕШЕНИЕ:
Алкохолната ферментация е процес, при който глюкозата се превръща в пирогроздена киселина, която след това се преобразува в етанол и въглероден диоксид. Този процес е характерен за някои видове микроорганизми, включително дрождите, и се използва в производството на алкохолни напитки и при печенето на хляб.
Следователно, вярното обобщено уравнение, изразяващо алкохолна ферментация, е:
А) глюкоза → пирогроздена киселина → въглероден диоксид + етанол.
А) фотосинтезата
Б) репликацията
В) транслацията
Г) гликолизата
РЕШЕНИЕ:
Катаболитните процеси в биологията са тези, които включват разграждането на сложни молекули на по-прости, за да се освободи енергия. Те са част от метаболизма на клетката, който също включва анаболитни процеси (процеси на синтез).
- А) Фотосинтезата е анаболитен процес, при който светлинна енергия се превръща в химическа енергия под формата на глюкоза.
- Б) Репликацията е процес на копиране на ДНК, не е свързана пряко с производството или разграждането на енергия.
- В) Транслацията е процес на синтез на протеини от РНК, като също е анаболитен процес, а не катаболитен.
- Г) Гликолизата е процес на разграждане на глюкоза до пирогроздена киселина, освобождаващ енергия, която се използва за синтез на АТФ. Това е катаболитен процес.
Следователно, правилният отговор е Г) гликолизата.
А) нарастване, формиране, размножаване, зреене
Б) зреене, размножаване, формиране, нарастване
В) формиране, зреене, нарастване, размножаване
Г) размножаване, нарастване, зреене, формиране
РЕШЕНИЕ:
19.В коя от посочените последователности протичат фазите на сперматогенезата?
А) нарастване, формиране, размножаване, зреене
Б) зреене, размножаване, формиране, нарастване
В) формиране, зреене, нарастване, размножаване
Г) размножаване, нарастване, зреене, формиране
А) 8
Б) 12
В) 24
Г) 48
РЕШЕНИЕ:
Митозата е процес на клетъчно делене, при който една майчина клетка се дела, за да създаде две генетично идентични дъщерни клетки. Всеки етап от митозата гарантира, че всяка дъщерна клетка ще получи пълен и идентичен набор от хромозоми, като тези в майчината клетка. Ако майчината клетка има 24 хромозоми, тогава след митотично делене, всяка дъщерна клетка също ще има 24 хромозоми. Това означава, че броят на хромозомите се запазва между поколенията клетки.
Така правилният отговор на въпроса е В) 24 хромозоми във всяка дъщерна клетка след митотично делене.
А) осмоза
Б) дифузия
В) ендоцитоза
Г) екзоцитоза
РЕШЕНИЕ:
Правилният отговор на въпроса, даден с опциите, е:
Г) екзоцитоза
Процесът, изобразен на схемата, включва следните стадии:
- Малки червени частици влизат в клетката през структура, която изглежда като канал или пора.
- Формира се везикула, която съдържа тези частици в цитоплазмата.
- Везикулата се слива с клетъчната мембрана и освобождава съдържанието си извън клетката.
Този процес се нарича екзоцитоза и е характерен с извеждането на материали от клетката чрез везикули, които се сливат с клетъчната мембрана и освобождават съдържанието си външната среда.
Женските гамети се образуват в яйчници. Клетките са богати на хранителни вещества
и са покрити с две обвивки.
А) клетъчно и органно
Б) клетъчно и тъканно
В) тъканно и органно
Г) органно и системно
РЕШЕНИЕ:
Текстът описва образуването на женските гамети, които се формират в яйчниците, и специфики на клетките, като богатството им на хранителни вещества и наличието на обвивки. Тук се споменават клетки (които са основната структурна и функционална единица на всички живи организми) и яйчници (които са органи). Не се споменават тъкани или системи.
Следователно, равнищата на организация на живата материя, описани в текста, са:
А) клетъчно и органно
А) AaBB
Б) AaBb
В) Aabb
Г) aaBb
РЕШЕНИЕ:
Черният цвят на козината (А) доминира над кафявия цвят (а), а алелът за къси крака (В) доминира над алела за нормални крака (b). Когато куче е хетерозиготно по двата признака, то означава, че има по един доминантен и един рецесивен алел за всеки признак. Следователно, правилният отговор за черно куче с къси крака, което е хетерозиготно по двата признака, е:
Б) AaBb
А) модификационна
Б) комбинативна
В) мутационна
Г) генеративна
РЕШЕНИЕ:
Постепенното изсветляване на потъмнялата през лятото кожа при хората е пример за модификационна изменчивост. Това е вид изменчивост, който се дължи на влиянието на околната среда върху организмите, като не засяга генетичния материал и не се предава на следващите поколения. Следователно, правилният отговор е:
А) модификационна
А) с пълно доминиране
Б) комплементарно
В) епистатично
Г) полимерно
РЕШЕНИЕ:
Когато при кръстосване на две чисти линии мишки – едната с дължина на опашката 10 cm, а другата с 5 cm, се получат потомци с дължина на опашките 7,5 cm, това показва, че признакът за дължината на опашката се наследява чрез интермедиерно (непълно) доминиране. При такова наследяване, хетерозиготните индивиди проявяват фенотип, който е междинен между фенотипите на двата родителски типа. Въпросът обаче описва взаимодействията между гените, а не между алелите на един ген. Изброените възможности за отговори не включват “интермедиерно (непълно) доминиране” като опция, което би било най-точното обяснение за наблюдавания феномен при въпроса.
В контекста на зададените опции, и като се има предвид, че потомците проявяват средна стойност на дължината на опашките, най-подходящият отговор е:
Г) полимерно
Това е защото полимерното взаимодействие описва случая, когато множество гени допринасят за количествения характер на един признак (в случая, дължината на опашката), резултиращ в междинен фенотип при хетерозиготните потомци, което най-добре съответства на описанието на ситуацията. Останалите опции (пълно доминиране, комплементарно взаимодействие и епистатично взаимодействие) не описват точно механизма, който би довел до средна стойност на фенотипа при потомците.
1) анеуплоидия
2) полиплоидия
3) геномна мутация
4) хромозомна мутация
А) 1 и 3 Б) 1 и 4 В) 2 и 3 Г) 2 и 4
РЕШЕНИЕ:
Когато гамета с нормален за вида кариотип (n) се оплоди с гамета с хромозомен набор (n – 1), възниква състояние, известно като анеуплоидия. Анеуплоидията е промяна в броя на отделни хромозоми, което отклонява от нормалния хромозомен набор за вида. Това не включва промени, които засягат цели сетове хромозоми, както е при полиплоидията, и се счита за вид хромозомна мутация, тъй като засяга структурата или броя на хромозомите в клетката.
Отговорите „геномна мутация“ и „полиплоидия“ не са подходящи в този контекст, тъй като геномната мутация обикновено се отнася до промени, които засягат целия геном, а полиплоидията включва увеличение на цели сетове хромозоми, а не промяна в броя на отделни хромозоми.
Следователно, правилният отговор е:
Б) 1 и 4 – анеуплоидия (1) и хромозомна мутация (4).
1) протича в половите жлези
2) е процес на образуване на хаплоидни клетки
3) протича през три фази и при двата пола
4) има еднаква продължителност при двата пола
А) само 1 и 2 Б) само 3 и 4 В) 1, 2 и 3 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Гаметогенезата е процесът, при който се образуват гамети (полови клетки) – сперматозоиди при мъжете и яйцеклетки при жените. Този процес включва редица стъпки и особености:
Протича в половите жлези: Това е вярно. Гаметогенезата се осъществява в тестисите при мъжете (сперматогенеза) и в яйчниците при жените (овогенеза).
Е процес на образуване на хаплоидни клетки: Също е вярно. Чрез мейоза, диплоидни клетки се преобразуват в хаплоидни гамети, като по този начин се намалява броят на хромозомите наполовина от родителската клетка към дъщерната гамета.
Протича през три фази и при двата пола: Това не е напълно вярно. Въпреки че гаметогенезата включва няколко етапа (включително митоза, мейоза и финална диференциация на гаметите), броят и характерът на фазите могат да варират между сперматогенезата и овогенезата. Освен това, терминът “три фази” не е точно определение за етапите на гаметогенезата.
Има еднаква продължителност при двата пола: Това не е вярно. Продължителността и динамиката на гаметогенезата се различават значително между мъжете и жените. Например, сперматогенезата е непрекъснат процес, докато овогенезата е цикличен и с по-сложна регулация.
Следователно, правилният отговор за гаметогенезата е:
А) само 1 и 2
1) пряко
2) с метаморфоза
3) включва развитие на хриле и бели дробове
4) е свързано с живот в две различни среди
А) само 1 и 2 Б) само 2 и 4 В) само 2, 3 и 4 Г) 1, 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Следзародишното развитие на жабата е характерно с няколко ключови особености:
Пряко: Това не е вярно за жабата. Прякото развитие е такова, при което от яйцето се развива млада форма, която вече прилича на възрастния организъм и не претърпява метаморфоза. В случая с жабата, развитието е непряко.
С метаморфоза: Това е вярно. Жабите претърпяват метаморфоза, през която преминават от водни ларви (полилепи) с хриле до земни възрастни форми с бели дробове.
Включва развитие на хриле и бели дробове: Също е вярно. През ларвалния си стадий, жабите дишат чрез хриле, а след метаморфозата развиват бели дробове за дишане на въздух.
Е свързано с живот в две различни среди: Това е вярно. Ларвите на жабите (полилепи) живеят във вода, докато възрастните жаби могат да живеят както на сушата, така и във вода, което изисква адаптация към живот в две различни среди.
Следователно, правилният отговор за следзародишното развитие на жабата е:
В) само 2, 3 и 4
1) води до образуване на зигота
2) при костните риби е вътрешно
3) при водните птици е външно
4) се регулира от фактори на средата
А) 1 и 2 Б) 1 и 4 В) 2 и 3 Г) 2 и 4
РЕШЕНИЕ:
Оплождането е ключов процес в размножаването, който включва сливането на мъжка и женска гамета, водещо до образуването на зигота. Ето анализ на всяко от твърденията:
Води до образуване на зигота: Това е вярно. Оплождането е процесът, при който сперматозоидът се слива с яйцеклетката, в резултат на което се образува зигота.
При костните риби е вътрешно: Това твърдение не е вярно за повечето костни риби. При повечето костни риби оплождането е външно, като мъжките и женските освобождават своите гамети във водата, където се случва оплождането.
При водните птици е външно: Това не е вярно. При птиците, включително водните, оплождането е вътрешно, не външно.
Се регулира от фактори на средата: Това е вярно. Фактори на средата като температура, наличие на вода (за водни видове при външно оплождане) и светлина могат да влияят на времето на оплождане, особено при видове с външно оплождане.
Следователно, правилният отговор за оплождането е:
Б) 1 и 4
1) космическите ултравиолетови лъчи
2) амонякът, метанът и серният диоксид
3) атмосферният кислород
4) ДНК молекулите
А) само 1 и 2 Б) само 3 и 4 В) 1, 2 и 3 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Хипотезата на Александър Опарин за възникването на живота на Земята предполага, че първичната атмосфера е била редуцираща, състояща се от газове като водород (H₂), воден водород (H₂O), метан (CH₄), амоняк (NH₃), и въглероден диоксид (CO₂), но не и кислород (O₂). Той предполага, че в тази редуцираща атмосфера, под влияние на енергия от слънчева светлина, вулканична активност, и космически ултравиолетови лъчи, са могли да се формират прости органични молекули, които постепенно са се усложнили в по-сложни органични съединения, водещи до възникването на живота.
1) **Космическите ултравиолетови лъчи**: Те са един от източниците на енергия, предложени от Опарин, които са допринесли за химичните реакции, водещи до образуването на прости органични молекули.
2) **Амонякът, метанът и серният диоксид**: Амонякът и метанът са част от газовете, които Опарин счита за съставляващи първичната атмосфера на Земята. Серният диоксид (SO₂) обаче не е толкова централен в неговата хипотеза, въпреки че вулканичната активност (като потенциален източник на SO₂) може да е играла роля в ранната Земя. Важно е да се отбележи, че серният диоксид не е изрично упоменат като ключов компонент в мнозинството интерпретации на хипотезата на Опарин.
3) **Атмосферният кислород**: Опарин предполага, че ранната атмосфера на Земята е била лишена от кислород, което е съществена част от неговата теория. Атмосферният кислород е неблагоприятен за възникването на живота според неговата хипотеза.
4) **ДНК молекулите**: Опарин предполага, че първичните форми на живот са започнали с по-прости органични молекули, а не със сложни молекули като ДНК. Първоначално са възникнали прости органични молекули, които еволюирали до по-сложни форми, като РНК, преди ДНК да стане носител на генетичната информация в съвременните форми на живот.
Следователно, най-точният отговор на въпроса, като се вземе предвид хипотезата на Опарин, е:
А) само 1 и 2
1) естествения отбор
2) наследствеността
3) миграциите
4) изолацията
А) 1 и 2 Б) 1 и 3 В) 2 и 3 Г) 2 и 4
РЕШЕНИЕ:
Чарлз Дарвин разглежда като ключови фактори на еволюцията следните:
1) **Естественият отбор**: Това е основният механизъм на еволюцията според Дарвин, който предполага, че индивидите с най-подходящи характеристики за дадена среда имат по-голям шанс за оцеляване и размножаване.
2) **Наследствеността**: Въпреки че Дарвин не е разполагал със съвременните познания за генетиката, той е признавал наследствеността като ключов фактор, позволяващ на благоприятните характеристики да се предават от поколение на поколение.
3) **Миграциите**: Миграцията на индивиди между популации може да внесе нови гени и да доведе до генетични промени в популациите, което е важно за еволюционните процеси.
4) **Изолацията**: Изолацията може да доведе до дивергенция между популациите, което е основа за образуването на нови видове. Въпреки че концепцията за изолацията е важна за разбирането на специацията, Дарвин е акцентирал повече на естествения отбор и наследствеността като двигатели на еволюцията.
Сред изброените възможности, естественият отбор и наследствеността са най-ясно асоциирани с Дарвиновите възгледи за еволюцията. Миграцията (генен поток) и изолацията са също важни за еволюцията, но Дарвин е акцентирал върху тях в различна степен в сравнение с естествения отбор и наследствеността.
Следователно, най-точният отговор на въпроса е:
А) 1 и 2
1) периодична
2) непериодична
3) пространствена
4) биологична
А) само 1 и 2 Б) само 3 и 4 В) само 1, 3 и 4 Г) 1, 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Изолацията е ключова предпоставка за поява на нови видове, като предотвратява генетичния обмен между популациите и позволява на отделните групи да следват свои еволюционни пътища. Тя може да бъде разгледана в няколко аспекта:
Периодична: Терминът “периодична изолация” не е стандартен в еволюционната биология и не описва директно тип изолация, която води до образуването на нови видове.
Непериодична: Също така, терминът “непериодична изолация” не е широко признат или използван за описание на механизмите на изолация в контекста на еволюцията.
Пространствена: Пространствената (или географска) изолация е важен тип изолация, където две популации са физически разделени от географски бариери като планини, реки или разстояния, което предотвратява или ограничава генетичния обмен между тях.
Биологична: Биологичната изолация включва различни механизми, които предотвратяват размножаването между индивидите от различни популации дори ако те са в същата географска област. Такива механизми включват разлики в поведението при заплождане, различия във времето на размножаване, и анатомични или физиологични несъвместимости.
В контекста на този въпрос, пространствената и биологичната изолация са добре признати категории, които могат да доведат до поява на нов вид. Понятията “периодична” и “непериодична” изолация не се използват стандартно в еволюционната биология за описание на изолационни процеси.
Следователно, най-точният отговор на въпроса е:
Б) само 3 и 4
1) протича в популацията
2) може да е географско и хибридизационно
3) обхваща надвидови систематични групи
4) се осъществява под действието на естествения отбор.
А) 2 и 3 Б) 2 и 4 В) 1, 2 и 4 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Видообразуването е процес, при който се формират нови видове от предходно съществуващи популации. Анализ на всяко от твърденията:
Протича в популацията: Това е вярно. Видообразуването започва и протича в рамките на отделни популации чрез генетични промени, които с течение на времето могат да доведат до различия достатъчни за образуването на нов вид.
Може да е географско и хибридизационно: Също е вярно. Видообразуването може да стане посредством географска изолация (когато популации са разделени физически и развиват различия, довеждащи до нови видове) или хибридизация (когато два различни вида се кръстосват и произвеждат жизнеспособни потомци, които могат да доведат до образуването на нов вид).
Обхваща надвидови систематични групи: Това не е точно. Видообразуването е процес, който се отнася до формирането на нови видове, а не до надвидови систематични групи като родове, семейства и т.н.
Се осъществява под действието на естествения отбор: Вярно е. Естественият отбор играе ключова роля в процеса на видообразуване, като спомага за адаптацията на популациите към техните среди и води до генетични различия, които могат да станат основа за формирането на нови видове.
Следователно, правилният отговор за видообразуването е:
В) 1, 2 и 4
1) е представител на неоантропа
2) не е използвал огъня
3) извършвал е активна трудова дейност
4) използвал е речта като средство за общуване
А) само 1 и 2 Б) само 3 и 4 В) 1, 3 и 4 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Кроманьонецът е представител на ранния модерен човек (Homo sapiens) и е част от неоантропите, което означава “нови хора”. Ето анализ на всяко твърдение:
Е представител на неоантропа: Това е вярно. Кроманьонецът е един от първите известни представители на Homo sapiens в Европа, показващ всички характеристики на съвременния човек.
Не е използвал огъня: Това не е вярно. Има достатъчно археологически доказателства, че Кроманьонецът е използвал огъня за готвене, отопление и защита от хищници.
Извършвал е активна трудова дейност: Това е вярно. Кроманьонците са били ловци и събирачи, които са използвали различни инструменти и оръжия за препитание, както и са извършвали сложна трудова дейност, включително изработка на оръжия, инструменти и украшения.
Използвал е речта като средство за общуване: Това също е вярно. Въпреки че нямаме преки доказателства за речта на Кроманьонеца, анатомията на техните гърлени кости и мозъчни кутии подсказва, че те са имали способността за сложно вокално общуване. Освен това, сложността на техните социални взаимоотношения и културни прояви подкрепя идеята, че те са използвали речта като средство за комуникация.
Следователно, правилният отговор за Кроманьонеца е:
В) 1, 3 и 4
1) сухата кожа
2) снасянето на яйца
3) диференцираните зъби
4) непостоянната телесна температура
А) само 1и 2 Б) само 2 и 4 В) 1, 2 и 4 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Зверозъбите гущери са пример за преходната форма между влечугите и ранните бозайници, съчетаващи характеристики на двете групи. Анализираме изброените характеристики по отношение на влечугите:
Сухата кожа: Сухата кожа с люспи е типична за влечугите и служи за защита от изсъхване в суха среда. Това е характеристика, която може да се предположи, че е споделяна с предшествениците на бозайниците, включително зверозъбите гущери.
Снасянето на яйца: Повечето влечуги се размножават като снасят яйца. Тази черта е характерна и за много от ранните представители на линията, водеща към бозайниците, включително зверозъбите гущери.
Диференцираните зъби: Въпреки че диференцирането на зъбите е по-характерно за бозайниците, зверозъбите гущери са известни с това, че имат различни зъби, което е една от техните по-бозайнически характеристики, а не толкова характеристика, споделена с влечугите.
Непостоянната телесна температура: Влечугите са ектотермни организми, което означава, че тяхната телесна температура варира в зависимост от външната среда. Тази черта е споделена и от зверозъбите гущери.
Следователно, с оглед на коригирането, верният отговор за характеристиките на зверозъбите гущери, които са сходни с клас Влечуги, е:
В) 1, 2 и 4 – сухата кожа, снасянето на яйца и непостоянната телесна температура са характеристики, които зверозъбите гущери споделят с влечугите.
Втори модул
А) оптимум – 22°C
Б) песимум – 18°C и 26°C
В) минимум – 8°C
Г) максимум – 36 °C
РЕШЕНИЕ:
Използвайки информацията от предоставената таблица, можем да класифицираме температурните стойности според тяхната степен на въздействие върху интензивността на жизнените процеси на растителен вид:
А) Оптимум – температурата, при която интензивността на жизнените процеси е най-висока, без да е най-топло. В случая, това е при 22°C.
Б) Песимум – температурата,
при която жизнените процеси са възможни, но не са идеални и процесите се извършват с ниска интензивност. Тук можем да разпределим две стойности – 18°C за слаб интензитет и 26°C също за слаб интензитет, тъй като и двете не са оптимални, но жизнените процеси продължават да се случват.
В) Минимум – най-ниската температура, при която жизнените процеси все още протичат, макар и вероятно много бавно. В този случай, това е 8°C, където процесите не са прекъснати, но са описани като неинтензивни.
Г) Максимум – най-високата температура, при която жизнените процеси все още се състоят преди да спрат напълно. Тук, 36°C е стойността, където процесите са неинтензивни и предстои да бъдат прекъснати.
А) Коя графика се отнася за пойкилотермни животни? – втората (2)
Б) За коя екологична група животни се отнася другата графика? – хомотермни
В) Каква е зависимостта между телесната и външната температура на графика 2? – правопропорционална (с увеличаване на температурата на средата се увеличава и телесната
температура)
Г) Напишете един пример за хетеротермно животно. – мечка, прилеп, сънливец, таралеж, земеровка илидруго вярно
РЕШЕНИЕ:
А) Пойкилотермните животни се отнасят до втората графика (2). Тези животни имат телесна температура, която се променя в зависимост от външната среда.
Б) Първата графика (1) се отнася за хомотермните животни, които поддържат относително постоянна вътрешна температура независимо от температурата на околната среда.
В) На графика 2 зависимостта между телесната и външната температура е правопропорционална, като с увеличаване на температурата на околната среда се увеличава и телесната температура.
Г) Пример за хетеротермно животно е мечката, прилепът, сънливецът, таралежът или земеровката, които могат да променят своята метаболитна активност и да поддържат различна телесна температура в зависимост от външните условия или енергийния си статус.
А) – 4
Б) – 1
В) – 2
Г) – 3
РЕШЕНИЕ:
1) Клетъчният органел е (хлоропласт / митохондрий).
2) Клетъчният органел е (едномембранен /двумембранен).
3) Структурите, означени с цифра 1 се наричат (кристи / тилакоиди).
4) В пространството, означено с цифра 2 се извършва (цикъла на Кребс / цикъла на Калвин).
5) Органелът е характерен само за ( прокариотни /еукариотни) клетки.
А) типа клетка, към който се отнасят клетка 1 и клетка 2 – еукариотни
Б) вида на клетка 1 – животинска
В) вида на клетка 2 – растителна
Г) признака, по който определихте типа на изобразените клетки – наличие на ядро
1. клетъчна мембрана
2. цитоплазма
3. глава
4. опашка
5. рибозоми
6. пипала
7. ДНК
8. РНК
3, 4, 6, 7
А) Представеното делене на клетка е (мейоза / митоза).
Б) По време на първото делене се образуват (биваленти / хомоложни
двойки).
В) В края на първото делене всяка хромозома е съставена от по (една / две) хроматиди.
Г) В края на второто делене хромозомният набор е (хаплоиден /
диплоиден).
А) пола на хетерозиготния родител по гена за далтонизъм – жена (майката)
Б) фенотипа на индивида с генотип XDY – здрав мъж, нормално зрение
В) фенотипа на индивида с генотип Xd Xd – жена с далтонизъм (болна жена)
Г) броя на болните деца – 2
Д) механизма на унаследяване на далтонизма – Х-рецесивно
А) – 3
Б) – 1
В) – 4
Г) – 2
А) Епидермисът произхожда от ( ектодермата / ендодермата ).
Б) Сетивните органи произхождат от ( ектодермата / ендодермата ).
В) Мускулите произхождат от (ектодермата / мезодермата).
Г) Белият дроб произхожда от (мезодермата / ендодермата ).
1. Ареалът на вида се разширява.
2. Числеността на групата намалява.
3. Броят на подчинените групи се увеличава.
4. Биоразнообразието нараства .
5. Катаморфозата (общата дегенерация) е един от четирите пътя на биологичен прогрес.
6. Динозаврите са изчезнали.
7. Организмите се адаптират добре към промените на средата.
8. Биологичният прогрес и регрес са пътища на еволюцията.
1, 3, 4, 5, 7
1. променя се големината на тазовите кости
2. променя се броя на кръвните групи
3. удължават се горните крайници
4. увеличава се дължината на долните крайници
5. формира се свод на ходилото
6. гръбначният стълб добива S-образна форма
1, 4, 5, 6
