Тук ще намерите верните отговори на всички въпроси. Кликнете на заглавието на въпроса и решението ще се отвори.
След всеки въпрос има линк, който ще ви отведе към подробното решение с обяснения и определения на използваните термини.
За най-добра подготовка ви съветваме първо да решите матурата ТУК
и след това да проверите верните отговори и подробните решения
Първи модул
А) РНК
Б) ДНКВ) АТФГ) НАД
РЕШЕНИЕ:
Свързването между азотните бази, изобразено на фигурата, е характерно за молекулата на ДНК. В ДНК аденин (A) се свързва с тимин (T) чрез две водородни връзки, а цитозин (C) се свързва с гуанин (G) чрез три водородни връзки. Тази специфичност във връзките е основа на структурата на ДНК и е ключова за процеса на репликация, където двойната спирала на ДНК се разделя и всяка верига служи като матрица за създаването на нова комплементарна верига.
Рибонуклеиновата киселина (РНК) обикновено съдържа урацил (U) вместо тимин, така че аденин (A) се свързва с урацил (U) в РНК.
Така отговорът на въпроса е, че свързването, показано на фигурата, е характерно за ДНК (отговор Б).
А) се синтезират полинуклеотидни вериги
Б) се презаписва информация от две матрични веригиВ) се осъществява фосфорилиране на свободни нуклеотидиГ) се образуват ковалентни връзки между нуклеотиди, богати на енергия
РЕШЕНИЕ:
При репликацията на ДНК, за разлика от транскрипцията, се случват няколко специфични процеса:
А) И при двете процеса се синтезират полинуклеотидни вериги, така че това не е разлика между тях.
Б) При репликацията се презаписва информация от две матрични вериги, за да се формират две нови комплементарни вериги, като резултатът е две идентични двойни спирали на ДНК. При транскрипцията се презаписва информация само от една матрична ДНК верига за синтез на една молекула мРНК.
В) Фосфорилирането на свободни нуклеотиди е енергийно изискване и стъпка, която се изисква и при двете процеса, така че това не е разлика между репликацията и транскрипцията.
Г) И при репликацията, и при транскрипцията се образуват ковалентни връзки между нуклеотиди, богати на енергия, чрез добавянето на нуклеотиди към растящата полинуклеотидна верига.
Така че правилният отговор е Б) се презаписва информация от две матрични вериги, което е характерно само за репликацията на ДНК.
А) актинБ) миозинВ) миоглобин
Г) хемоглобин
РЕШЕНИЕ:
В еритроцитите (червените кръвни клетки) белтъкът с транспортна функция е хемоглобин (отговор Г). Хемоглобинът е отговорен за транспортирането на кислород от белите до тъканите в тялото и връщането на въглероден диоксид обратно към белите за издишване.
А) хлоропласта
Б) митохондрияВ) апарата на ГолджиГ) ендоплазмената мрежа
РЕШЕНИЕ:
Във всяка еукариотна клетка има няколко основни структури или органели, които изпълняват специфични функции. Две от тези органели са хлоропластите и митохондриите, като и двете имат свои собствени набори от ДНК, които са различни от ядрената ДНК на клетката.
Хлоропластите са специализирани органели в растителните клетки, които извършват фотосинтеза. Те съдържат пръстеновидна ДНК, но това не е техният единствен характерен белег. Поради тази причина, хлоропластите могат да бъдат частично верен отговор на въпроса, но най-известният компонент с матрикс и пръстеновидна ДНК е митохондрията.
Митохондриите са органели, отговорни за генериране на енергия в клетката под формата на аденозин трифосфат (АТФ). Те имат двойни мембрани, като вътрешната мембрана формира гънки, известни като кристи, за увеличаване на повърхността за метаболитни процеси. Вътрешната част на митохондрията, където се намира пръстеновидната ДНК, се нарича матрикс. Тази ДНК е наследствена черта от еволюционното минало на митохондрията, свързана с бактериални предци и съдържа гени, необходими за производството на някои белтъци и ензими, използвани в митохондриалните функции.
Апаратът на Голджи и ендоплазмената мрежа са други клетъчни структури, но те не съдържат собствена ДНК. Апаратът на Голджи участва в модификацията, сортирането и опаковането на белтъци, а ендоплазмената мрежа е важна за синтеза на липиди и метаболизма на въглехидратите.
Така че, в контекста на въпроса, правилният отговор е Б) митохондрия. Тя е органела, характерна със своята пръстеновидна ДНК и матрикс, където се извършват метаболитни реакции и се генерира енергията на клетката.
А) бактериалнаБ) растителнаВ) животинскаГ) гъбна
РЕШЕНИЕ:
Изображението показва клетка с прости черти: пръстеновидна ДНК, което е типично за бактериите, както и наличието на пили и може би един флагелум (опашка), които са клетъчни структури за прикрепване и движение. Тази комбинация от характеристики е типична за бактериалните клетки. Растителните, животинските и гъбните клетки имат по-сложна структура, включително множество органели и обикновено не съдържат пръстеновидна ДНК в своя цитоплазма.
Следователно, клетката на фигурата е:
А) бактериална.
А) осмозаБ) екзоцитоза
В) фагоцитозаГ) пиноцитоза
РЕШЕНИЕ:
Процесът на поглъщане и обезвреждане на бактерии от левкоцитите се нарича фагоцитоза (отговор В). Това е вид клетъчно хранене, при което клетките (често специализирани левкоцити, наречени фагоцити) обвиват и поглъщат чужди частици, бактерии или други микроорганизми, за да ги унищожат.
А) неврониБ) левкоцити
В) сперматозоидиГ) мускулни влакна
РЕШЕНИЕ:
В резултат на мейозата се получават гамети – мъжки и женски репродуктивни клетки, които са характерни за сексуално размножаващите се организми. Специфично за мейозата е, че тя води до образуването на четири генетично разнообразни гамети с половин брой хромозоми спрямо майчината клетка. Този процес е от решаващо значение за сексуалното размножаване, тъй като осигурява генетичното разнообразие чрез рекомбинация и сегрегация на хромозомите.
Измежду предложените варианти, само сперматозоидите (В) са директен продукт на мейозата. Невроните (А), левкоцитите (Б), и мускулните влакна (Г) не са продукт на мейоза; те се формират по други клетъчни процеси. Невроните и мускулните влакна са специализирани клетки, развиващи се чрез диференциация от стволови клетки, докато левкоцитите (белите кръвни клетки) се образуват чрез процес на хемопоеза в костния мозък, който е отделен от процеса на мейоза, който води до образуването на гамети за репродукция.
А) СПИН и грипБ) сифилис и варицелаВ) салмонелоза и дизентерияГ) тетанус и заушка (паротит)
РЕШЕНИЕ:
Сифилис е причинен от бактерията Treponema pallidum, а не от вирус. Салмонелоза и дизентерия са причинени също от бактерии – съответно от бактерии от рода Salmonella и няколко различни патогени за дизентерия, включително бактериите Shigella. Тетанус е причинен от бактерията Clostridium tetani.
Така, вариантите, които включват само заболявания, причинени от вируси, са:
- А) СПИН и грип
- Б) варицела (включена в комбинация със сифилис, но само варицелата е вирусно заболяване)
- Г) заушка (паротит) (включена в комбинация с тетанус, но само заушката е вирусно заболяване)
Следователно, най-точният отговор, който включва само вирусни заболявания и е изцяло верен, е вариант А) СПИН и грип.
А) гастритБ) уретритВ) пиелонефрит
Г) атеросклероза
РЕШЕНИЕ:
Отлагането на липиди по вътрешната повърхност на артериите води до заболяването атеросклероза, което отговаря на вариант Г. Атеросклерозата е хронично заболяване, което се характеризира с натрупване на липидни плаки по стените на артериите. Тези плаки могат да доведат до стесняване и загуба на еластичност на артериалните стени, което затруднява кръвообращението и може да причини редица сериозни сърдечно-съдови заболявания, включително инфаркт и инсулт.
А) слънчеви баниБ) активен начин на живот
В) неправилен стоеж на тялотоГ) прием на храна, богата на калций и витамин D
РЕШЕНИЕ:
Факторът от средата, който може да доведе до деформации на гръбначния стълб, е неправилният стоеж на тялото, което се отнася до вариант В. Този фактор влияе негативно на структурата и функциите на гръбначния стълб, водейки до различни проблеми и заболявания, като например сколиоза, кифоза и други видове деформации. Неправилният стоеж и липсата на достатъчно физическа активност могат да допринесат за слабостта на мускулатурата, поддържаща гръбначния стълб, което от своя страна води до неправилно разпределение на натиска върху гръбначните дискове и прешлени. Следователно, поддържането на правилна стойка и редовната физическа активност са от съществено значение за здравето на гръбначния стълб.
А) плътната костна тъканБ) гладката мускулна тъканВ) сърдечната мускулна тъкан
Г) скелетната мускулна тъкан
РЕШЕНИЕ
Многоядрени цилиндрични клетки, които извършват волеви съкращения, изграждат скелетната мускулна тъкан. Това отговаря на вариант Г. Скелетната мускулна клетка е многоядрена клетъчна структура, която се образува от слели се едноядрени клетки, с ядрата разположени непосредствено под сарколемата (клетъчната мембрана). Тези клетки могат да имат сто и повече ядра, а понякога дори 1000 .
А) дендрит
Б) нефронВ) невронГ) аксон
РЕШЕНИЕ
Обратното всмукване се извършва в структурата на нефрона, което се отнася до вариант Б. Нефронът е основната функционална единица на бъбреците и играе ключова роля в процесите на филтрация, реабсорбция (обратно всмукване) и секреция, като по този начин регулира състава и обема на телесните течности. Обратното всмукване е процес, при който вода и разтворени вещества се връщат от филтрата в кръвта, което е жизненоважно за поддържане на хомеостазата в организма.
А) семенницитеБ) простатната жлезаВ) семенните мехурчетаГ) семепроводните канали
РЕШЕНИЕ:
Схемата изобразява процеса на мейоза, при който се формират половите клетки, или гамети, с хаплоиден набор от хромозоми (n), започвайки от клетка с диплоиден набор (2n). Този процес включва две последователни деления – мейоз I и мейоз II, които водят до образуването на четири генетично различни хаплоидни клетки от една първоначална диплоидна клетка. Мейозата протича в семенниците при мъжете, което съответства на вариант А.
Семенниците са мъжките полови жлези, където се произвеждат сперматозоидите чрез мейоза. Простатната жлеза (Б) и семенните мехурчета (В) са част от мъжката репродуктивна система, но се занимават с производството на семенна течност, а не с процеса на мейоза. Семепроводните канали (Г) транспортират сперматозоидите от семенниците към уретрата, но също така не участват директно в процеса на мейоза.
А) кръвтаБ) стомаха
В) дванадесетопръстникаГ) дебелото черво
РЕШЕНИЕ:
Задстомашният и жлъчният сок се секретират в дванадесетопръстника, който е началната част на тънките черва. Това се отнася до вариант В. Дванадесетопръстникът е мястото, където се смесват храносмилателните ензими от панкреаса (задстомашната жлеза) и жлъчните соли от жлъчния мехур, за да се подпомогне процеса на храносмилането, особено разграждането на мазнините.
А) гръбначен мозък и гръбначномозъчни нервиБ) главен мозък и черепномозъчни нервиВ) главен мозък и блуждаещ нерв
Г) главен мозък и гръбначен мозък
РЕШЕНИЕ:
Централната нервна система се състои от главен мозък и гръбначен мозък, което се отнася до вариант Г. Гръбначномозъчните и черепномозъчните нерви, както и блуждаещият нерв са част от периферната нервна система, която предава сигнали между централната нервна система и останалата част на тялото.
А) 10Б) 20В) 30
Г) 40
РЕШЕНИЕ:
Нормалната бременност при жената обикновено продължава около 40 календарни седмици от първия ден на последната менструация, което съответства на вариант Г.
А) увеличеният брой левкоцитиБ) високото ниво на холестеролВ) увеличеното съдържание на глюкозаГ) намалената концентрация на хемоглобин
РЕШЕНИЕ:
При наличие на инфекция в организма на човек, обичайно се наблюдава увеличен брой на левкоцитите (бели кръвни клетки). Това се дължи на факта, че левкоцитите са част от имунната система и тяхното количество се увеличава като отговор на инфекциозни агенти, като бактерии, вируси или други патогени. Така че верният отговор е вариант А.
Относно останалите отговори:
Б) Високото ниво на холестерол не е пряк показател за инфекция. Въпреки че холестеролът може да повлияе на здравето на сърдечно-съдовата система и да увеличи риска от заболявания като атеросклероза, той не е индикатор за инфекциозни процеси.
В) Увеличеното съдържание на глюкоза в кръвта (хипергликемия) може да бъде признак на диабет или други метаболитни разстройства, но не е специфичен индикатор за инфекция.
Г) Намалената концентрация на хемоглобин обикновено сочи към анемия, която може да бъде причинена от множество фактори, включително хронични заболявания, но отново не е специфичен индикатор за инфекция.
И така, увеличението на левкоцитите е най-точният показател за наличие на инфекция сред предложените опции.
А) нервен центърБ) мазолесто тялоВ) сетивен ганглийГ) мозъчно стомахче
РЕШЕНИЕ:
На схемата е изобразена рефлексна дъга. Компонентът, означен с “X”, представлява мястото, където се извършва преработка на информацията, получена от сетивния неврон, преди да бъде предадена към двигателния неврон, който след това влияе на изпълнителния орган. Това място се нарича нервен център и в контекста на рефлексната дъга обикновено е разположено в гръбначния мозък или мозъка. Така че правилният отговор на въпроса е вариант А) нервен център.
Мазолестото тяло (Б) е част от мозъка, която свързва двете полукълба на главния мозък. Сетивният ганглий (В) съдържа телата на сетивните нервни клетки, а мозъчното стомахче (Г) е част от мозъчния ствол, който регулира моторната координация. В случая, те не са свързани с рефлексната дъга в позиция “X”.
А) надмолекулен комплексБ) клетъчен органелВ) организъм
Г) тъкан
РЕШЕНИЕ
На схемата на мезосистемата на организация на живите организми, между клетката и органа е пропуснато равнището на “тъканта”. Тъканите са групи от клетки, които работят заедно за изпълнение на определена функция и образуват органите на организма. Така че, правилният отговор на въпроса е Г) тъкан.
А) се приема кислород
Б) се синтезира енергияВ) се отделят ненужни веществаГ) се отделя въглероден диоксид
РЕШЕНИЕ:
На клетъчно ниво процесът на дишане включва всички изброени процеси:
А) се приема кислород – клетките приемат кислород, който е необходим за окислителните процеси, протичащи в митохондриите. Б) се синтезира енергия – чрез окислително фосфорилиране в митохондриите се синтезира аденозин трифосфат (АТР), основният енергиен носител в клетката. В) се отделят ненужни вещества – това са продукти на метаболизма, които се отделят от клетките. Г) се отделя въглероден диоксид – в резултат на метаболитните процеси в клетката се образува и отделя въглероден диоксид, който се транспортира с кръвта към белите дробове, откъдето се издишва.
Ако въпросът цели да изолира конкретен аспект на клетъчното дишане, то най-специфично за процеса на клетъчно дишане е синтезът на енергия, който се осъществява чрез използването на кислород за окисляване на хранителни вещества и образуване на АТР. Така че, ако трябва да изберем най-характерния процес за клетъчното дишане от предложените отговори, това би бил вариант Б) се синтезира енергия.
А) aaBBБ) AabbВ) AaBB
Г) AaBb
РЕШЕНИЕ
Дихетерозиготен индивид е този, който е хетерозиготен по два гена, което означава, че има различни алели (един доминантен и един рецесивен) за двата разглеждани гена. В този случай, Г) AaBb отговаря на дефиницията за дихетерозигот, тъй като индивидът има един доминантен и един рецесивен алел за двата гена.
А) доминантенБ) родителски
В) междиненГ) рецесивен
РЕШЕНИЕ:
При алелно взаимодействие на гени с непълно доминиране, когато се кръстосват две чисти линии, признакът, който се проявява в поколение F1, е междинен между двата родителски признака. Това означава, че хетерозиготният фенотип е интермедиен (междинен) по отношение на двата хомозиготни родителски фенотипа. Вариант В) междинен е верният отговор.
А) ааbb х AaBbБ) Аabb х AaВВВ) ААBb х aaBb
Г)АABB х aabb
РЕШЕНИЕ:
Дихомозиготен индивид е този, който е хомозиготен по два различни гена, което означава, че за всеки от двата гена индивидът има два еднакви алела. По този начин, трябва да търсим кръстосване, при което потомството винаги ще бъде хомозиготно по двата гена. В опции А, Б и В родителите са хетерозиготни за поне един от гените, така че потомството им може да бъде хетерозиготно или хомозиготно.
Вариант Г) A ABB х aa bb е правилният отговор, защото когато тези два родителя се кръстосват, всички потомци ще наследят един доминантен алел A от първия родител и един рецесивен алел a от втория родител, така че всички ще бъдат хомозиготни Aa за първия ген. Също така, те ще наследят един доминантен алел B от първия родител и един рецесивен алел b от втория родител, така че всички ще бъдат хомозиготни Bb за втория ген. Така потомството винаги ще има генотип AaBb, което ги прави дихомозиготни по генотип.
А) родословен метод
Б) метод на близнацитеВ) изследване на кариотипаГ) биохимично изследване на кръвта на майката
РЕШЕНИЕ:
Методът на близнаците (Б) дава информация за връзката между наследствеността и околната среда, като се използва за сравняване на сходствата и различията между еднояйчни и двуяйчни близнаци. Еднояйчни близнаци имат идентичен генетичен материал и всякакви различия в тяхното развитие или здравословно състояние обикновено се приписват на влиянията на околната среда. Двуяйчни близнаци, от друга страна, са генетично толкова различни, колкото и обикновените братя и сестри, което позволява на изследователите да сравняват влиянието на генетиката и средата върху определени характеристики и заболявания.
А) носят кръв до белите дробовеБ) изнасят венозна кръв от сърцето
В) внасят артериална кръв в сърцетоГ) излизат от дясната камера на сърцето
РЕШЕНИЕ:
Отговорът на въпроса е “В) внасят артериална кръв в сърцето”. Белодробните вени се отличават от белодробната артерия по това, че те внасят артериална кръв обогатена с кислород от белите дробове обратно към лявото предсърдие на сърцето. Това е в противоположност на белодробната артерия, която изнася венозна кръв, бедна на кислород, от дясната камера на сърцето към белите дробове за обогатяване с кислород. Така белодробните вени играят ключова роля в кръвообращението, като осигуряват преноса на кислород от белите дробове към сърцето, откъдето кислородът се разпределя посредством артериалната система към всички части на тялото.
1) дневни
2) сумрачни
3) хомотермни
4) пойкилотермни
А) 1 и 3 Б) 1 и 4 В) 2 и 3 Г) 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Отговорът на въпроса е “Г) 3 и 4”. Екологичните групи животни спрямо температурата са хомотермни (3) и пойкилотермни (4).
Хомотермни (или топлокръвни) животни са тези, които поддържат постоянна телесна температура, независимо от външната среда. Те имат сложни механизми за терморегулация, които им позволяват да останат активни при широк спектър от външни температури. Примери за хомотермни животни включват бозайници и птици.
Пойкилотермни (или студенокръвни) животни са такива, чиято телесна температура варира в зависимост от температурата на околната среда. Те нямат същите способности за терморегулация като хомотермните животни и често трябва да използват външни източници на топлина, като слънцето, за да регулират телесната си температура. Примери за пойкилотермни животни включват повечето влечуги, земноводни и риби.
Термините “дневни” (1) и “сумрачни” (2) се отнасят до активността на животните спрямо деня или нощта, а не до тяхната терморегулация.
1) зооценоза
2) фитоценоза
3) микоценоза
4) микробоценоза
А) само 1, 2 и 3 Б) само 2, 3 и 4 В) само 1, 3 и 4 Г) 1, 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Отговорът на въпроса е “Г) 1, 2, 3 и 4”. Биоценозата обхваща всички организми, живеещи в определен биотоп и включва:
- Зооценоза – съвкупността от животински видове в дадена екосистема.
- Фитоценоза – съвкупността от растителни видове в дадена екосистема.
- Микоценоза – съвкупността от гъбни видове в дадена екосистема.
- Микробоценоза – съвкупността от микроорганизми (включително бактерии и археи) в дадена екосистема.
Биоценозата е сложна система от организми, които взаимодействат помежду си и със своята абиотична среда, формирайки устойчиви екосистеми. Всички тези компоненти заедно (зооценоза, фитоценоза, микоценоза и микробоценоза) формират биологичното разнообразие на една биоценоза.
1) унищожаване на биотопа
2) изменения в състава на биоценозата
3) нарушено екологично равновесие
4) развитие на екосистемата
А) само 1, 2 и 3 Б) само 2, 3 и 4 В) само 1, 3 и 4 Г) 1, 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Отговорът на въпроса е “Г) 1, 2, 3 и 4”. Възникването на пожар в горска екосистема може да доведе до:
- Унищожаване на биотопа – Пожарите могат да унищожат растителността и да променят физическите и химическите характеристики на почвата, което води до унищожаване или значително изменение на биотопа.
- Изменения в състава на биоценозата – Огънят може да унищожи или да намали популациите на някои видове, докато други могат да се възползват от променените условия и да увеличат своето присъствие.
- Нарушено екологично равновесие – Пожарът може да причини значителни промени в екологичните взаимоотношения между видовете и да наруши установеното равновесие в екосистемата.
- Развитие на екосистемата – В дългосрочен план пожарите могат да спомогнат за развитието на екосистемата, като стимулират регенерацията на растенията и повишават биоразнообразието чрез създаване на нови хабитати.
Въпреки непосредствените отрицателни последствия, естествените пожари играят важна роля в някои екосистеми, като спомагат за тяхното обновяване и поддържане на здравословно ниво на биоразнообразие.
1) въглищата
2) нефтът
3) вятърът
4) водата
А) 1 и 2 Б) 1 и 4 В) 2 и 3 Г) 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Отговорът на въпроса е “Г) 3 и 4”. Вятърът (3) и водата (4) са източници на енергия, които не замърсяват околната среда. Те представляват възобновяеми енергийни източници, които генерират електроенергия без да изпускат вредни емисии в атмосферата или да произвеждат отпадъци, които биха могли да замърсят земята или водните ресурси.
- Вятърната енергия се произвежда чрез вятърни турбини, които превръщат кинетичната енергия на вятъра в електроенергия.
- Водната енергия може да бъде получена чрез хидроелектрически централи, които използват движението на водата (например от реки или от падане в язовири) за генериране на електричество.
От друга страна, въглищата (1) и нефтът (2) са изкопаеми горива, чието изгаряне генерира значителни количества въглероден диоксид и други замърсители, допринасящи за глобалното затопляне и замърсяване на въздуха.
1) малък ареал
2) многобройни популации
3) малочислени популации
4) ограничено разпространение
A) 1, 2 и 3 Б) 1, 2 и 4 B) 1, 3 и 4 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Отговорът на въпроса е “В) 1, 3 и 4”. Биологичните видове, които са застрашени от изчезване, често имат следните характеристики:
- Малък ареал – това означава, че видът заема ограничена територия, което го прави уязвим на промени в средата, загуба на местообитание и други фактори.
- Малочислени популации – ниската численост на популацията ограничава генетичния разнообразие и увеличава риска от изчезване.
- Ограничено разпространение – видове с ограничено разпространение са по-податливи на изчезване поради своята зависимост от специфични хабитати или условия, които могат лесно да бъдат засегнати от човешки дейности или природни събития.
Многобройните популации (2) обикновено не са характеристика на застрашените видове, тъй като по-голямата численост и разпространение могат да помогнат на вид да се справи с угрозите и да намали риска от изчезване.
1) определена
2) вътревидова
3) междувидова
4) конституционна
А) само 1, 2 и 3 Б) само 1, 2 и 4 В) само 2, 3 и 4 Г) 1, 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Верният отговор на въпроса за борбата за съществуване според Дарвин е “В) само 2, 3 и 4”. Това означава, че борбата за съществуване включва:
Вътревидова борба – борба между индивидите от един и същ вид за ресурси, която може да бъде за храна, територия, партньори за размножаване и т.н.
Междувидова борба – борба между индивиди от различни видове, които могат да се конкурират за едни и същи ресурси в една и съща среда.
Конституционна борба – борба свързана с индивидуалните особености на организмите, като например генетични характеристики, които определят тяхната способност да оцеляват и размножават се в дадена среда. Този термин не е директно свързан с Дарвиновата терминология и може да бъде тълкуван в по-широк смисъл като вътрешни фактори, влияещи на оцеляването.
1) мутациите
2) модификациите
3) изолацииите
4) миграциите
А) само 1 и 2 Б) само 1 и 3 В) само 1, 3 и 4 Г) 1, 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Елементарните еволюционни фактори включват процеси, които допринасят за генетичните промени в популациите и могат да водят до еволюционно развитие. Верният отговор на въпроса е “В) само 1, 3 и 4”. Тези фактори са:
Мутациите – случайни промени в генетичния материал, които могат да доведат до нови генетични варианти в популацията.
Изолациите – процеси, които ограничават генетичния обмен между популации, което може да доведе до различия между популациите и в крайна сметка до образуване на нови видове.
Миграциите – движението на индивиди между популации, което може да внесе нови гени в популацията и да промени генетичния ѝ състав.
Модификациите (2) не се считат за елементарен еволюционен фактор, тъй като те представляват промени в фенотипа, дължащи се на въздействието на околната среда, и не водят до промени в генотипа, които могат да се предават на следващите поколения.
1) изкопаемите преходни форми
2) ръководните вкаменелости
3) хомологните органи
4) аналогните органи
А) 1 и 2 Б) 2 и 3 В) 1 и 4 Г) 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Палеонтологичните доказателства за еволюцията включват находки от миналото, които ни дават информация за живота на Земята през различни геоложки периоди. Верният отговор на въпроса е “А) 1 и 2”. Тези доказателства обхващат:
- Изкопаемите преходни форми – те показват характеристики, които са промеждуточни между по-ранни и по-късни видове, и демонстрират как са се развили различните групи организми през времето.
- Ръководните вкаменелости – това са видове, които са били широко разпространени, но са живели в сравнително кратък геологически период. Те се използват за датиране на скалите и за корелация между скални слоеве от различни места.
Хомологните органи (3) и аналогните органи (4) са морфологични доказателства за еволюцията, но не са част от палеонтологичните доказателства. Хомологните органи имат общ произход, но могат да изпълняват различни функции, което показва еволюционни връзки между видовете. Аналогните органи изпълняват подобни функции, но имат различен произход и показват конвергентна еволюция.
1) успешно размножаване
2) разширяване на ареала
3) намаляване на броя на подчинените групи
4) масово изчезване на много индивиди от вида
А) само 1 и 2 Б) само 3 и 4 В) 1, 2 и 3 Г) 1, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Отговорът на въпроса е “А) само 1 и 2”. Систематична група, която е в биологичен прогрес, се характеризира с:
- Успешно размножаване – способността на организмите в групата успешно да се размножават и да поддържат или увеличават числеността си е основен показател за биологичен прогрес.
- Разширяване на ареала – способността на групата да разшири територията, на която живее, като по този начин увеличи своята адаптивност и разнообразие на местообитанията, които заема.
Намаляването на броя на подчинените групи (3) и масовото изчезване на много индивиди от вида (4) не са характерни за групи в биологичен прогрес. Тези явления могат да бъдат свързани с регрес или с кризисни периоди в развитието на дадена систематична група, а не с нейния прогрес.
1) конвергенция
2) дивергенция
3) поява на нови ви
А) само 1 и 2 Б) само 1 и 4 В) 1, 3 и 4 Г) 2, 3 и 4
РЕШЕНИЕ:
Схемата представя дивергенция, което е процесът, при който два или повече вида се развиват от общ предок и демонстрират различия в своите характеристики, като се адаптират към различни екологични ниши или условия. Това е свързано с появата на нови видове (3) и раздалечаването на белези в организмите (4) поради различните еволюционни пътища и екологични условия, на които се адаптират, например пустинна и полярна лисица, които имат общ предок, но се различават значително помежду си.
Така верният отговор на въпроса е “Г) 2, 3 и 4”.
Втори модул
А) ( Въглехидратите/ мазнините ) са основен източник на енергия в клетките.
Б) Основен субстрат за катаболитните процеси е ( колагенът / глюкозата ).
В) Гликолизата е етап от ( катаболитните / анаболитните) процеси.
Г) Енергийната печалба за клетката в гликолитичната верига е (2 / 4) молекули АТФ.
Д) Синтезирането на АТФ с участието на електрон-транспортните вериги в митохондриите, се нарича ( фотосинтетично / окислително ) фосфорилиране.